Уикипедия

Смилевци

Смилевци (единствено число смилевец/смилевка) са жителите на село Смилево, днес в Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Смилево редактиране

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

 
Донка Ушлинова
 
Български свещеник от Смилево, 1895 г. Фото Вацлав Велебни

А редактиране

  •   Аврам Дуков Дельов Дарков (1883 – ?), български революционер и виден майстор строител
  •   Андрея Дамянов Шамбев (1865 – след 1943), български революционер
  •   Атанас Делев (1883 – ?), български революционер
  •   Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[1]
  •   Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[2]

В редактиране

  •   Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[3]
  •   Васил Кръстев Трошев (1889 – ?), български майстор строител, син на Кръсте Трошев[4]
  •   Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[5]
  •   Веле Георгиев Трайков, български революционер от ВМОРО[6]
  •   Веле Делов Боянин, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Веле Димев Галов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Веле Кръстев Николов, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Веле Талев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Веле Тръпков Лулев, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Веле Христов Тодоров, български революционер от ВМОРО[6]
  •   Велян Гурджев (1876 – след 1943), български революционер
  •   Велян Дамев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент-медик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[11]
  •   Велян Илиев (1878 – 1903), български революционер
  •   Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[12]

Г редактиране

  •   Георги Вълканов Павлов (р. 24 септември 1893 - ?), интербригадист[13]
  •   Георги Груев, български революционер и общественик
  •   Георги Дамев Трампев, български революционер от ВМОРО[6]
  •   Георги Дарков (1858 – ?), български майстор строител със собствена тайфа, баща на Петър и Илия Георгиев Дарков, пръв майстор градител в големия строителен род Даркови[4]
  •   Георги Кузманов Нузов, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Георги Чуранов (1860 - 1945), български революционер
  •   Гино Чуранов, български резбар
  •   Глигор Колев Леков, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[14]
  •   Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[15]

Д редактиране

  •   Даме Груев (1871 – 1906), български революционер
  •   Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[11]
  •   Дамян Касапов (1877 – ?), български революционер
  •   Дамян Колев Стамболджиев, четник в четата на Павле Колев Кръстев по време на Илинденско-Преображенското въстание, баща на Петър Дамянов Колев, стражар от Смилево, застрелян в гръб на 11 октомври 1941 година в град Прилеп пред полицейското управление[16]
  •   Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[17]
  •   Дамян Мисков (1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Димитър Аврамов (1888 – 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  •   Димитър Цветков (? – 1949), български офицер, горянин
  •   Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[18]
  •   Димитър Кромидаров, деец на ВМОРО
  •   Димко Аврамов Дарков (1904 – ?), български майстор строител[4]

Е редактиране

  •   Елена Иванова Фиданова Груева, българска революционерка от ВМОРО[8]
  •   Елена Цветкова (1893 – 1971), българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов

З редактиране

  •   Захари Трошев (1851 – ?), български майстор строител, строи в Битолско[4]

И редактиране

  •   Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[19]
  •   Илия Георгиев Дарков (1893 - 1978), български революционер от ВМОРО[8] и виден местен строител[4]
  •   Илия Петров Вълканов, деец на ВМОРО, съратник на Даме Груев и Борис Сарафов, награден с орден „За храброст“, IV ст. през Първата световна война[20]
  •   Илия Янков (1888 - 1972), български строител[4]

Й редактиране

К редактиране

  •   Коле Стоянов Стамболджиев (1854 – 1906), убит от гръцко-андартска чета в нападението на Смилево на 27 август 1906 година[16]
  •   Козма Георгиев (1877 - ?), български просветен деец
  •   Кочо Делов Даскалов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Кочо Петрев Груйоски, български революционер
  •   Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[21]
  •   Кочо Христов Дойчинов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[22]
  •   Кръсте Трошев (1862 – ?), български майстор строител, строи в Битолско, баща на Васил Трошев[4]

Н редактиране

  •   Нале Аврамов Дарков (1906 – 1963), български майстор строител[4]
  •   Нале Дельов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[23]
  •   Нале Павлов Груйов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Наум Павлев Николов, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[24]

П редактиране

  •   Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  •   Павел Танасков, български резбар
  •   Пандо Д. Даскалов, кмет на Лопатица от 17 март 1943 година до 9 септември 1944 година,[25] председател на Битолската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[26]
  •   Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[27][28]
  •   Петър Дамианов Колев, стражар от Смилево, убит на 11 октомври 1941 година пред полицейското управление в град Прилеп. Датата става национален и официален празник и ден на народното въстание на Северна Македония[16]
  •   Петър Георгиев Дарков (1880 – ?), български майстор строител, брат на Илия Георгиев Дарков, строил из Вардарска и Егейска Македония[4]
  •   Петър Гурджев (1882 – 1944), български фармацевт

С редактиране

  •   Секо Търпев Мерушов, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Симеон Силяновски (р. 1942), северномакедонски художник
  •   Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[29]
  •   Спиро Колев Кощрев, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Стойче Димев Кожухаров, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Стойче Огненов Кондов, български революционер от ВМОРО[7]
  •   Стойче Христов Кокалев (1865 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО

Т редактиране

Ф редактиране

  •   Фанка Танева Търпева, българска революционерка от ВМОРО[6]

Х редактиране

  •   Христо Андреев – Кафеджията, търговец в София, преселил се в България в началото на ХХ век, председател на Дружеството на млекарите[32]
  •   Христо Донев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Христо Стамболджиев (1886 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[2]
  •   Христо Янков (1883 - ?), български строител[4]

Ц редактиране

  •   Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[33]

Я редактиране

Други редактиране

  •   Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево[34]

Бележки редактиране

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  2. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
  3. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л Семејства и лози на градители од Смилево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-30. Посетен на 30 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
  6. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  7. ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  8. ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 196.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
  13. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 238.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  16. ↑ а б в Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение. София, 2015. с. 36, 37, 53.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  20. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 661.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 236.
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 – 53
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  25. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  26. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  28. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 96.
  30. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 438.
  32. ↑ Иванова, Надежда. Преселници от Македония в софийския квартал „Лозенец“ и паметта за тях, в: София-Скопие: културни модели и миграции, София, 2019, с. 140.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 200.
  34. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смилевци&oldid=12081870“.