Спа-Франкоршан (на френски: Spa-Francorchamps) е писта за провеждане на състезания от Формула 1 и 24 Часови състезания с прототипи за издръжливост, която се намира в близост до градовете Спа и Франкоршан в Белгия.

Спа-Франкоршан

Пистата е наричана от феновете просто Спа по името на едноименния белгийски град в нейните околности.

Пистата е проектирана от Жул Ди Тер и Анри Лангоа Ван Орфем. За първи път се използва през 1921 г. за Белгийската Мотоциклетна Гран При. Първоначалният вариант е бил с дължина 15,5 километра и е създаден със свързването на обществени пътища между градовете Франкоршан, Малмеди и Ставелот в Ардените, Белгия.

4 години по-късно за първи път приема състезание за Голямата награда на Белгия, спечелено от Антонио Аскари с Алфа Ромео, правейки само 7 обиколки.

Между 1950 и 1970 година Спа домакинства на 18 старта за Голямата награда на Белгия. Поради остарялата инфраструктура и необичайно дългото трасе, състезанията за Голямата награда на Белгия преминават на пистите Нивел и Золдер.

През 1985 година след реконструирането на трасето, състезанията отново се провеждат тук. Така в настоящия си вариант тя е с дължина 7,004 км, със спускания и изкачвания, характерни само за тази писта. Въпреки промените по пистата, тя остава най-дългата в календара на Формула 1.

Спа е характерна и с това, че може да поднесе много неприятни изненади при променливо време. Поради дължината на трасето и разположението му в тази хълмиста местност често се случва в единия край на пистата да е слънчево и сухо, а в другия да вали дъжд. Условия, които предоставят допълнително предизвикателство за пилота.

Пистата е любима както на феновете, така и на самите пилоти.

Характеристика

редактиране

Разположена е в централна Белгия, на около 10 км от град Лиеж и на около 50 км от град Аахен. До пистата води главния път свързващ Брюксел и Лиеж. На 110 км е международното летище „Завентем“ в столицата Брюксел, но има и летище за по-малки самолети на 5 км.

Завои и сектори

редактиране

„Ла Сорс“ – първият десен завой след старт финалната права. Характерен е с това, че е много остър и се взима на ниска предавка (най-обикновено на втора). При излизането от него, пилотите ускоряват на пълна газ към завоите „Червената вода“ и „Редион“

„Червената вода и Редион“– името на тази част от пистата идва от потокът, който минава през тунел под пистата в тази зона. Малката рекичка носи името „Еу Руж“, което преведено означава „червена вода“. Самата почва и скалите, около поточето са рижаво червени заради наличието на желязо в тях и оксидирането му. Това създава илюзията за червения цвят на водата в малката рекичка. От там идва и името на потокът и наименованието на зоната от пистата. Това вероятно е най-емблематичния и популярен завои във Формула 1. Сам по себе си завоя „червената вода“ представлява само левия завой при спускането до най-ниската му точка. Веднага след кота нула следва десен завои с изкачване наречен „Редион“ – в превод от Френски – „стръмен път“. Тази зона от трасето изисква изключителна координация от пилотите, тъй като правилното позициониране на автомобила дава възможност за атакуване на шикана на максимална скорост предвид дългата права „Кемъл“, която следва след „червената вода“. Максималната скорост, с която един Touring автомобил взима завоя, е между 160 и 180 км/ч. Автомобилите от Porsche 911 GT3 Cup влизат в този участък със скорост над 240 км/ч, докато автомобилите от Формула 1 атакуват шикана със скорост над 300 км/ч. Загубата на контрол над автомобила в този участък води почти винаги до сериозен инцидент, тъй като рязката промяна от спускане към изкачване води до олекване на задницата.

„Ле Комб“ - След най-бързата част от пистата правата „Кемъл“ следват поредица от три завоя – десен, ляв, десен. Шиканът е характерен със средна скорост. Пилотите са с изострено внимание при излизането от втория десен и последващата къса права. Възможно е подхвърляне и загуба на контрол на автомобила при прекалено агресивна атака на кърбовете.

„Брюксел“ – След „Ле Комб“ има къса права, и леко спускане след което следва 180 градусовия завои „Брюксел“ - бивш „Риваж“.

„Пухон“ – Завой №12 от пистата Спа носи името на фонтан в близкия едноименен град (Спа). Завоя е много коварен и предразполага пилотите за грешки предвид високата скорост – развита преди него и честото изпускане на точката за спиране. Сам по себе си Пухон представлява два леви завоя един след друг.

„Бланшимон“ - Високоскоростният ляв завой Blanchimont, присъства както в старата 14-километрова конфигурация, така и в новата, по-къса писта от 7 км. Той е последният плавен завои преди шикана Bus Stop, който води към старт финалната права.

„Bus Stop“ – Една от версиите за името на този завои, е че в зоната на последните завои 18 и 19 е имало автобусна спирка преди реконструкцията на пистата.

Победители във Формула 1

редактиране
 
 
Легендарният завой „Червената вода“
Година Пилот Конструктор Статистика
2013   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2012   Дженсън Бътън Макларън-Мерцедес Статистика
2011   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2010   Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Статистика
2009   Кими Райконен Ферари Статистика
2008   Фелипе Маса Ферари Статистика
2007   Кими Райконен Ферари Статистика
2005   Кими Райконен Макларън-Мерцедес Статистика
2004   Кими Райконен Макларън-Мерцедес Статистика
2002   Михаел Шумахер Ферари Статистика
2001   Михаел Шумахер Ферари Статистика
2000   Мика Хакинен Макларън-Мерцедес Статистика
1999   Дейвид Култард Макларън-Мерцедес Статистика
1998   Деймън Хил Джордан-Муген-Хонда Статистика
1997   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1996   Михаел Шумахер Ферари Статистика
1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Статистика
1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1993   Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1992   Михаел Шумахер Бенетон-Форд Статистика
1991   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1990   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1989   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1988   Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1987   Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1986   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Статистика
1985   Айртон Сена Лотус-Рено Статистика
1983   Ален Прост Рено Статистика
1970   Педро Родригес БРМ Статистика
1968   Брус Макларън Макларън-Форд Статистика
1967   Дан Гърни Игъл-Уестлейк Статистика
1966   Джон Съртис Ферари Статистика
1965   Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1964   Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1963   Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1962   Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1961   Фил Хил Ферари Статистика
1960   Джак Брабам Купър-Клаймакс Статистика
1958   Тони Брукс Вануол Статистика
1956   Питър Колинс Ферари Статистика
1955   Хуан Мануел Фанджо Мерцедес Статистика
1954   Хуан Мануел Фанджо Мазерати Статистика
1953   Алберто Аскари Ферари Статистика
1952   Алберто Аскари Ферари Статистика
1951   Джузепе Фарина Алфа Ромео Статистика
1950   Хуан Мануел Фанджо Алфа Ромео Статистика

Най-много първи позиции на старта:

Най-много победи при пилотите:

Победи при конструкторите:

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране