Вижте пояснителната страница за други значения на Бенетон.

Бенетон (на английски: Benetton Formula Ltd.) е бивш конструктор от Формула 1. Основан е през 1986 година от италианската дизайнерска компания Бенетон.

Бенетон Формула 1
БазаЕнстоун
Великобритания
ОснователБенетон, Лучано Бенетон
ДиректориФлавио Бриаторе
Роко Бенетон
Рос Браун
Майк Гаскойн
Найджъл Степни
Пат Саймъндс
Стийв Матчет
Дейвид Ричардс
Питър Колинс
Рори Бърни
Известни пилоти Герхард Бергер
Нелсън Пикет
Михаел Шумахер
Джанкарло Фисикела
Жан Алези
ШасиBenetton B---, поредни №
ДвигателФорд
Рено
Мегатрон
БМВ
Участие във Формула 1
Дебют1986 ГН Бразилия
Активност1986 – 2001
Състезания260
Шампион1 – 1995
Шампион при пилотите2 – 1994, 1995
Победи27
Общо точки861,5
Първи позиции15
НБО36
Първа победа1986 ГН Мексико
Последна победа1997 ГН Германия
Последен старт2001 ГН Япония
Бенетон в Общомедия

През 2001 година тимът става собственост на френския автомобилен концерн – Рено.

От Толеман до Рено редактиране

През 1985 г., Тед Толеман изпуска талантливия пилот от Бразилия – Аертон Сена и се разделя с доставчиците на гуми за екипа му от Формула 1 – „Толеман“. В този тежък момент пристига предложение за закупуване от Бенетон – компания, търгуваща с текстил и мода. За да не загуби всичко, Тед продава тима и „Толеман“ се превръща във „Бенетон Ф1“. В началото тимът е сравнително посредствен, понякога печели пол-позишън, понякога завършва в зоната на точките.

През 1986 г., Герхард Бергер донася първата победа за тима в състезанието за Голямата награда на Мексико, при това в списъка на финиширалите пилоти са Ален Прост със своя Макларън, Сена с Лотус и пилотите на Уилямс.

 
Тиери Бутсен с Бенетон за Голямата награда на Канада през 1988 г.

През следващите години тимът не успява да заеме място по-високо от трето в класирането. Въпреки това болидите на Бенетон са едни от най-добрите, ако не се брои превъзходството през тези години на болидите на Уилямс и Макларън. Проблемите идват предимно от двигателите „Форд“, които не успяват да направят нещо ново и революционно. А знаменитият Косуърт (Cosworth) DFV все повече остарява и става неконкурентоспособен. Въпреки трудностите, през 1994 година тимът стига до световната титла на Михаел Шумахер с двигател разработка на Форд – Зетек.

 
Флавио Бриаторе

Преломният момент за съществуванието на „Бенетон Ф1“ е сключването на договор за доставка на двигатели с Рено. Производител с традиции в този спорт, световен шампион от предната година с тима на Уилям, Рено с готовност решават да доставят двигатели на още един тим, участващ в надпреварата. Бенетон добавя към името на тима и към зелено-белия цвят и синьото лого на Рено.

Успехите, достигнати до обвързването на Бенетон с Рено са свързани с три значими фигури в автомобилния спорт:

Решителните ходове Бриаторе предприема през 1991 година, когато тимът вече има успехи – 1989 г. Нанини печели в предпоследния кръг, а дошлият в тима през 1990 година трикратен световен шампион Нелсън Пикет печели още два приза. През 1991 година Пикет застава още веднъж на най-високото стъпало.

В началото на 1991 година е привлечен един от най-перспективните дизайнери на шасита за Формула 1 – Джон Бърнард. Създаденото от него шаси променя завинаги вида на болидите.

Флавио Бриаторе и шефовете на тима примамват талантливия Михаел Шумахер, пилот на Джордан Гран При, само четири дни след състезанието му в белгийското Гран При. Следват скандали и многобройни и дълги съдебни спорове, но Михаел остава в „Бенетон“. За съекипник на Шумахер е привлечен Мартин Брандъл.

 
Джони Хърбърт с „Бенетон Ф1“, 1994

Пред сезон 1993, в тима не достигат пари за закупуването на скъпоструващи електронни компоненти и тимът поизостава не само от пилотите на Уилиамс, но и от Аертон Сена, който предишната година в много случаи изостава от Михаел. Единствената победа на Шумахер идва на Ещорил в Гран При на Португалия.

Така настъпва триумфално-скандалната 1994 година. Срещу тима са заведени три дела от ФИА:

  • Първото – За неподчинение на решение на маршалите и неспиране на състезанието при развят черен флаг – Михаел Шумахер – лишаване от състезаване в Гран При на Великобритания;
  • Второто – За прекалено износена дъска на пода на болида – Лишаване от участие на Михаел Шумахер в Гран При на Белгия;
  • Третото – По подозрения в използване на нелегална електроника в болида на Михаел Шумахер – обвиненията остават недоказани и санкция не последва.

Върхът на всичко обаче е ударът на Михаел Шумахер с Деймън Хил в решителното състезание за Гран При на Австралия, на пистата Аделейд. Все пак Шумахер става шампион.

Следва значително по-спокоен и още по-успешен сезон за тима. Отново не се минава без дисквалификации. След ГПри на Бразилия, пробите с гориво на Михаел Шумахер и Дейвид Култард се оказват различни от заявените преди състезанието и те са дисквалифицирани. Борбата на Шумахер и Хил продължава през цялата година. На два пъти те отново се сблъскват – на Силвърстоун и в Италия, но санкции не последват. Тимът печели и титлата при конструкторите, благодарение на победата на Джони Хърбърт на Силвърстоун. Пилотските качества на Михаел са без конкуренция, но при болидите не е така. Уилямс е най-добрият болид, въпреки проблемите при преминаването от стария наведен нос към повдигнатия – копирано от всички тимове от Бенетон 191.

Тогава се случва вторият преломен момент в тима, от чийто последствия тимът не успява да се отърси. В края на 1995 година Шумахер подписва договор с италианската легенда Ферари, сядайки в болида на френската надежда Жан Алези, който от своя страна преминава в Бенетон-Рено, заедно със съотборника си – австриеца Герхард Бергер, който прави повторно завръщане в Бенетон. Общите им усилия обаче не са достатъчни, за да постигнат това, което постига Михаел. Тимът не печели нито една победа, въпреки че Алези многократно е на крачка да го направи, оставайки трети в класирането при конструкторите.

Трети завършват и следващия сезон, като тимът печели веднъж в Германия. В края на сезона Бергер се пенсионира, Алези също напуска, но в посока Заубер.

Фамилия Бенетон решава да промени нещо и уволнява Бриаторе, замествайки го с човек съвсем нов за Формула 1 – Дейвид Ричардс, мениджър на шампиона от Световния рали шампионат Субару. За пилоти са наети италианският пилот Джанкарло Фисикела и австрийският тест пилот на тима Алекс Вурц. Да обнови шампионския болид е нает Ник Вурт. Сезон 1998 обаче е провал. В края на годината Дейвид Ричардс е уволнен и неговото място заема силната ръка на фамилията – Роко Бенетон. С Дейвид тимът заема пето място, с Роко – шесто. Проблемите вероятно са свързани и с отказването на Рено от Формула 1 и спирането на парите за подобрения на 10-цилиндровия агрегат. Той започва да се произвежда от „Мекакром“, после преминава в „СуперТек“, основано от същия Флавио Бриаторе през 1999 година. Двигателят остарява и не успява да настигне конкуренцията на Ферари и Мерцедес.

Със завръщането на Рено във Формула 1 и закупуването на тима от френския производител, в тима се завръща и Флавио Бриаторе. През 2000 г. идва достоен заместник на Джон Бърнард – Майк Гаскойн, който поставя основите за успешното представяне на Рено във Формула 1 през следващите години.[1]

Статистика редактиране

Световни шампиони при пилотите редактиране

 
Рикардо Патрезе с „Бенетон-Алфа Ромео“, 1985
 
Шампионският болид Бенетон-Форд B194
Година Пилот Двигател Гуми
1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд Гудиър
1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Гудиър

Световни шампиони при конструкторите редактиране

 
Шумахер кара за Бенетон през 1995 Великобритания
Година Конструктор Двигател Гуми
1995   Бенетон Рено Гудиър

Пилоти участвали за Бенетон редактиране

N Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
17   Бенетон 260 27 15 36 851,5 102
N Пилот Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
1   Михаел Шумахер 68 19 10 23 303 38
2   Нелсон Пикет 32 3 70,5 7
3   Герхард Бергер 46 2 1 5 65 6
4   Джони Хърбърт 24 2 50 4
5   Алесандро Нанини 46 1 2 65 9
6   Тео Фаби 32 2 2 14 1
7   Жан Алези 33 1 2 83 13
8   Джанкарло Фисикела 66 1 55 7
9   Александер Вурц 52 1 26 1
10   Роберто Морено 13 1 14 1
11   Тиери Бутсен 32 43 6
12   Мартин Брандъл 16 38 5
13   Рикардо Патрезе 16 20 2
14   Йос Верстапен 10 10 2
15   Емануеле Пиро 10 2 -
16   Дженсън Бътън 17 2 -
17   Джей Джей Лехто 6 1 -

Двигатели доставяни за Бенетон редактиране

N Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
1   Форд-Косуърт 128 14 6 19 481,5 60
2   Рено 67 12 6 13 282 34
3   БМВ 16 1 2 3 19 2
4   Плейлайф 49 1 1 69 6

Гуми доставяни за Бенетон редактиране

N Гуми Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
1   Гудиър 25 12 31 90
2   Пирели 2 2 4 5
3   Бриджстоун 2 1 6
4   Мишлен 1

Победи на Бенетон във Формула 1 редактиране

N Пилот Двигател Гуми Голяма награда Писта Статистика
1 1986   Герхард Бергер Бенетон-БМВ П   Мексико Херман Родригес Статистика
2 1989   Алесандро Нанини Бенетон-Форд-Косуърт Г   Япония Судзука Статистика
3 1990   Нелсон Пикет Бенетон-Форд-Косуърт Г   Япония Судзука Статистика
4 1990   Нелсон Пикет Бенетон-Форд-Косуърт Г   Австралия Аделаида Статистика
5 1991   Нелсон Пикет Бенетон-Форд-Косуърт П   Канада Жил Вилньов Статистика
6 1992   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Белгия Спа-Франкоршамп Статистика
7 1993   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Португалия Ещорил Статистика
8 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Бразилия Интерлагос Статистика
9 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Пасифика Аида Статистика
10 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Сан Марино Имола Статистика
11 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Монако Монте Карло Статистика
12 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Канада Жил Вилньов Статистика
13 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Франция Маникур Статистика
14 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Унгария Хунгароринг Статистика
15 1994   Михаел Шумахер Бенетон-Форд-Косуърт Г   Европа Херес Статистика
16 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Бразилия Интерлагос Статистика
17 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Испания Каталуня Статистика
18 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Монако Монте Карло Статистика
19 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Франция Маникур Статистика
20 1995   Джони Хърбърт Бенетон-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
21 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Германия Хокенхаймринг Статистика
22 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Белгия Спа-Франкоршамп Статистика
23 1995   Джони Хърбърт Бенетон-Рено Г   Италия Монца Статистика
24 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Европа Нюрбургринг Статистика
25 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Пасифика Аида Статистика
26 1995   Михаел Шумахер Бенетон-Рено Г   Япония Судзука Статистика
27 1997   Герхард Бергер Бенетон-Рено Г   Германия Хокенхаймринг Статистика

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Бисер Тодоров – „От Толеман до Рено“, 2003 година, за Club F1