Уикипедия

Въоръжени сили на Украйна

Въоръжените сили на Украйна (на украински: Збройні сили України (ЗСУ) представляват въоръжени сили на Украйна. Те включват пет вида въоръжени сили войски: Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили, Въздушнодесантни войски и Силите за специални операции.

Въоръжени сили на Украйна
Збройні сили України
Емблема на Въоръжените сили на Украйна
Ръководство
ГлавнокомандващПрезидент на Украйна, Володимир Зеленски
Министър на отбранатаСтепан Полторак
Личен състав
Редовни280 000 (септември 2015)
Зад граница562
Мобилизационна възможност11 149 646 (на възраст от 16 – 49 г., оценка от 2015 г.)[1]
Годни за военна служба6 970 035 (на възраст от 16 – 49 г., оценка от 2015 г.)[1]
Наборна служба12 месеца (18 месеца за военноморските сили)
Финанси
Бюджет₴ 323,13 млрд. (2022) $ 10.8 млрд. (2022)
Процент от БВП6 % (2022)[2]
Местни доставчициУкроборонпром
Чуждестранни доставчици САЩ
 Канада
 Великобритания
 Франция
 Турция  България
История
Украинско-съветска война

Полско-украинска война
Крим
Косовски сили
Мисия на ООН в Сиера Леоне
Международни стабилизиращи сили в Афганистан
Война в Ирак
Операция „Океански щит“
Мисия за организационно стабилизиране в Демократична република Конго на ООН
Операция „Аталанта“
Анексия на Крим от Руската федерация
Проруски размирици в Украйна 2014

Война в Донбас
Звания и отличия
Военни звания в Армията на Украйна
Въоръжени сили на Украйна в Общомедия

История редактиране

След разпадането на Съветския съюз, Украйна наследява военни сили, включващи 780 000 военни на територията си, притежаващи третия най-голям ядрен арсенал в света.[3][4] През май 1992 г. Украйна подписва Лисабонския протокол, според който страната се съгласява да предаде всичките си ядрени оръжия на Русия, която да ги разруши, и да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия като държава без ядрени оръжия. Украйна ратифицира договора през 1994 г. и до 1996 г. страната се освобождава от всички ядрени оръжия.[3] Украйна предприема постоянни стъпки към намаляване на конвенционалните оръжия. Страната подписва Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, спрямо който намалява броя на танковете, артилерията и бронираните бойни машини (военните сили са намалени до 300 000 души). Към 2006 г. страната планува да превърне наборната си военна служба в професионална доброволна армия.[5]

Украйна играе все по-голяма роля в умиротворителни операции. На 3 януари 2014 г. украинската фрегата „Гетьман Сагайдачний“ се присъединява към антипиратската операция на Европейския съюз „Аталанта“ и е част от Военноморските сили на Европейския съюз на брега на Сомалия в продължение на два месеца.[6] Украински войски са разположени в Косово като част от Украинско-полския батальон.[7] Украински сили са разположени в Ливан като част от Временните сили на ООН, осигуряващи спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Също така има батальон за поддръжка и обучение, разположен в Сиера Леоне. От 2003 до 2005 г. украински военни единици са разположени като част от международните сили в Ирак под полско командване. Общият брой на украинските военнослужещи в чужбина е 562.[8]

Военни сили на други страни участват редовно в многонационални военни упражнения в Украйна, включително въоръжените сили на САЩ.[9]

След като става независима, Украйна се самоопределя като неутрална страна.[10] Страната има краткотрайни военни партньорства с Руската федерация и други страни от ОНД и партньорство с НАТО от 1994 г. В годините между 2000 и 2010 правителството се ориентира към НАТО и през 2002 г. е подписан планът за действие НАТО–Украйна, задълбочаващ кооперацията между Украйна и Алианса. По-късно е решено, че въпросът за присъединяването към НАТО трябва да бъде решен чрез национален референдум в бъдещето.[5] Президентът Виктор Янукович счита нивото на кооперация между Украйна и НАТО за достатъчно[11] и е против присъединяването на страната към НАТО.[12] По време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., НАТО декларира, че Украйна ще стане член на НАТО когато пожелае и отговаря на критериите за членство.[11]

Сухопътни войски редактиране

  Основна статия: Оръжия и техника на украинските сухопътни войски
  Основна статия: Сухопътни войски на Украйна

Военновъздушни сили редактиране

  Основна статия: Военновъздушни сили на Украйна

Военноморски сили редактиране

  Основна статия: Военноморски сили на Украйна
  • Въоръжение на военноморските сили
  •  
    Фрегата „Гетьман Сагайдачний“
  •  
    P190 „Славянск“
  •  
    Спасителен кораб „Александър Охрименко“
  •  
    „Гюрза-М“
  •  
    Многоцелеви хеликоптер Ка-27

Силите за специални операции редактиране

  Основна статия: Силите за специални операции на Украйна

Въздушнодесантни войски редактиране

  Основна статия: Въздушнодесантни войски на Украйна

Мисии, военни операции зад граница редактиране

Военната операция в Ирак редактиране

 
Украински БТР-80 в Ирак
 
Геннадий Лачков, командир на украинския контингент в Дивания, Ирак, целува знамето на страната си по време на церемонията за завършването на мисията в Камп Ехо, 9 декември 2008

В хода на Войната в Ирак през 2003 година Украйна се включва в т.нар. „коалиция на желаещите“ и изпраща собствен контингент в Ирак, който се установява в град Кут. Завръща в Украйна през 9 декември 2008 г.

Операция „Северен сокол“ редактиране

Съвместна украинско-датска операция за превоз на гориво и други товари от въздушна база Туле до датската полярна станция Норд.

 
Украински Ми-24 в Демократична република Конго

Украински мироопазващи мисии редактиране

Номер Период Организация Държава Персонал Жертви Статус
1 1992 – 1995   UNPROFOR   Югославия 1303 15 завършен
2 1993   Украинска хуманитарна мисия в Грузия   Грузия 131 0 завършен
3 1994 – 2000   Мисия на ООН в Таджикистан   Таджикистан 21 не завършен
4 1995 – 1999   НАТО (IFOR),   НАТО, (СФОР)   Босна и Херцеговина 400 2 завършен
5 1995 – 1999   (UNPREDEP)   Северна Македония 1 не завършен
6 1996 – 1998   (UNTAES)   Хърватия 511 не завършен
7 1996 – 1999   MONUA   Ангола 216 1 завършен
8 1996 – 2002   UNMOP   Хърватия 2 не завършен
9 1997   MINUGUA   Гватемала 8 не завършен
10 1998 – 2001   (Kosovo Verification Mission)   Косово 23 не завършен
11 1999 – по т.ч   НАТО КФОР   Косово 40 4 продължава
12 1999 – 2005   Мисия на ОССЕ в Грузия   Грузия 530 не завършен
13 з 2000, военен контингент с 2012   MONUC   Демократична република Конго 13 не продължава
14 2000 – 2006   UNIFIL   Ливан 650 не завършен
15 2000 – 2001   НАТО Международни стабилизиращи сили в Афганистан   Афганистан 1 не завършен
16 2001 – 2005   UNAMSIL   Сиера Леоне 530 6 завършен
17 2003   Хуманитарна мисия в щата Кувейт (UNIKOM)   Кувейт 448 не завършен
18 2004 – 2008   Украинска миротворческа мисия в Етиопия и Еритрея   Етиопия
  Еритрея 		7 не завършен
19 2005 – 2011   Мисия на ООН в Судан   Судан 11 не завършен
20 2005 – 2008   НАТО Украинска мироопазваща мисия в Ирак   Ирак 1690 18 завършен
21 2007 – 2014   НАТО Международни стабилизиращи сили в Афганистан   Афганистан 30 не завършен
22 2008 – 2009   Мисия на ООН в Грузия   Грузия 37 не завършен
23 2003 – 2018   Мисия на ООН в Либерия   Либерия 275 5 завършен
24 з 2011   Операция на ООН в Кот д'Ивоар   Бряг на слоновата кост 56 1 продължава
25 з 2019   MINUSMA[13]   Мали до 20 се подготвя
26 от 1998   Съвместни мироопазващи сили в зоната за сигурност на Приднестровския регион на Република Молдова   Молдова 10 (военни наблюдатели) не текущ

Източници редактиране

  1. ↑ а б The World Factbook // cia.gov. Архивиран от оригинала на 2016-07-09. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
  2. ↑ Про Збройні Сили України | від 06.12.1991 № 1934-XII // zakon1.rada.gov.ua. Посетен на 22 септември 2015.
  3. ↑ а б The history of the Armed Forces of Ukraine // www.mil.gov.ua. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
  4. ↑ Pike, John. Ukraine Special Weapons // globalsecurity.org. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
  5. ↑ а б White Book 2006 // mil.gov.ua. Министерство на отбраната на Украйна, 8 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2007-11-08. Посетен на 22 септември 2015.
  6. ↑ Ukrainian Navy Warship Hetman Sagaidachniy Joins EU Naval Force Counter Piracy Operation Atalanta | Eunavfor // eunavfor.eu. Архивиран от оригинала на 2021-02-28. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
  7. ↑ Peacekeeping // www.mil.gov.ua. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 22 септември 2015.
  8. ↑ Міністерство | Міноборони // mil.gov.ua. Посетен на 30 март 2022.
  9. ↑ Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Politics – Parliament approves admission of military units of foreign states to Ukraine for exercises // wayback.archive.org. Архивиран от оригинала на 2010-05-22. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
  10. ↑ Declaration of State Sovereignty of Ukraine // wayback.archive.org. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 22 септември 2015.
  11. ↑ а б Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Ukraine – NATO confirms readiness for Ukraine's joining organization // wayback.archive.org. Архивиран от оригинала на 2010-04-16. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
  12. ↑ Editorial, Reuters. Yanukovich vows to keep Ukraine out of NATO // Reuters. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 септември 2015.
  13. ↑ УКАЗ ПРЕЗИДЕНТА УКРАЇНИ №6/2019 // Посетен на 2019-04-07.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Armed Forces of Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въоръжени_сили_на_Украйна&oldid=12185020“.