Георги Николов (Охрид)
Тази статия е за революционера от Охрид. За революционера от Белица, вижте Георги Николов (Белица).
Георги Николов с псевдоними Дервиш, Ким билир[1] е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Георги Николов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Истанбулски университет |
| Награди | За военна заслуга |
| Георги Николов в Общомедия | |
Биография редактиране
Николов е роден в 1868 година в Охрид, в Османската империя, днес Северна Македония. Трети клас свършва в Охрид, през 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун, а след това и Медицински факултет в Цариград. Работи като лекар в Охрид, Битоля, Скопие, Воден и други. Член е на Битолския революционен комитет на ВМОРО.[2] Става председател на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие в 1904 година. В 1907 година вече като председател на околийския комитет във Воден е арестуван и осъден на доживотен затвор в Бурса.
След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Охрид.[3] В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за подпредседател на Бюрото на конгреса.[4] и за представител на Битолския вилает в Съюзния съвет.[5] През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Николов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Александър Евтимов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.[6] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[7]
Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[8]
Взема участие във войните за национално обединение като военен лекар[9] и е произведен в чин санитарен подполковник. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“.[10] След войните става активен член на Илинденската организация.[11]
Умира на 1 март 1939 година в Цариград.[12] Баща е на дееца на ВМРО Крум Николов.[13]
Външни Препратки редактиране
- „Писмо до Тодор Александров (докладва от Цариград за отношенията между Младотурците и Тодор Паница)“, Цариград, 12 февруари 1914 година
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34, 52.
- ↑ Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
- ↑ Илиндень. Аце Доревъ // Илюстрация Илиндень 8 (128). Илинденска организация, Октомврий 1941. с. 1-2.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 329-330.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 209-210
- ↑ Т., Л. Д-ръ Георги Николовъ // Илюстрация Илиндень 4 (104). Илинденска организация, Априлъ 1939. с. 5 - 6.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 138.