Александър Евтимов
Александър Евтимов е български революционер, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Лерин и Битоля.
| Александър Евтимов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
| Починал | 1939 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Александър Евтимов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Александър Евтимов е роден през 1874 година в Битоля, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където с брат си членува в революционен кръжок.[1] От кръжока излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и други. Назначен е за учител в село Буф през 1895 година. Успоредно с това развива революционна дейност в района под прикритието на учителството. По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район. От 1899 година учителства в Битоля, където е избран за член на местния градски, а в 1900 година и на окръжния комитет на ВМОРО.
На 1 април 1903 година преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание като действа в Буфско и Горна Преспа. От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.
През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Евтимов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[2] По-късно в 1910 година при обезоръжителната акция е отново арестуван, осъден е на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотно заточение.
През 1912 година бяга заедно с Георги Попхристов и Васил Клисаров от Крушево и се установява в България, после взима участие в Балканската война със своя чета, участвала в освобождаването на Битоля. След Първата световна война остава да живее в България, като симпатизира на левицата във Вътрешната македонска революционна организация.[3][4][5][6] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Битолска околия[7]
Умира през 1939 година в София.[8]
БележкиРедактиране
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ Илиндень. Аце Доревъ. // Илюстрация Илиндень 8 (128). Илинденска организация, Октомврий 1941. с. 1-2.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 513.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 97 – 98.
- ↑ Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158-159.