Ораовец
Ораовец или понякога книжовно Ораховец (срещат се и формите Ореовец и Ореховец, на македонска литературна норма: Ораовец) е село в югозападната част на община Велес, Северна Македония.
| Ораовец Ораовец | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Ораовец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 571 m |
| Население | 19 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Ораовец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в долното поречие на река Бабуна, на левия и бряг в областта Клепа в подножието на планината Клепа. Ораовец отстои на 14 км от общинския център Велес. Селото е силно обезлюдено.
История редактиране
Известните зографи Коста и брат му Никола Дамянов са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ороовец е посочено като село със 75 домакинства с 262 жители българи и 42 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ораховец е населявано от 620 жители, всички българи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ораховац има 7 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораовец има 696 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
По време на Балканската война 10 души от Ораовец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Оровце (Orovce) като българско християнско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.[8]
Личности редактиране
- Родени в Ораовец
Ангел Мойсовски (1923 – 2001), народен герой на Югославия
Борис Йорданов (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Владимир Сланков, македоно-одрински опълченец в четата на Дамян Мартинов и Сборна партизанска рота на МОО[9]- Емануил Исаков, български зограф
- Иван Левов, завършва втори клас, свещеник в родното си село между 1871 и 1908 година,[10] вуйчо на Никола Зографов[11]
- Иван Наумов Алябака (1870 – 1907), български революционер
- Константин Исаков, български зограф
- Милан Арсов (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
- Михаил Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[12]
- Никола Зографов (1869 – 1931), български революционер и просветен деец
- Павел Наумов (1883 – ?), български революционер
- Пано Арнаудов (1877 – ?), български революционер
- Петър Николов (1850 – 1921), български зограф
- Тане Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[13]
- Тодор Оровчанов (1881 – 1927), български революционер
- Трайко Гочев, български революционер
- Починали в Ораовец
- Коста Дамянов (? - 1869), български зограф
- Никола Дамянов (1810 – 1860), български зограф
Бележки редактиране
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 156.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 324.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 379.
- ↑ Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 3 - 4.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
