Отваря главното меню

Никола Зографов

български революционер и просветен деец

Никола Петров Зографов или Зографски е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1] Използва псевдоними като Източник, Мерсин, Мерун.[2]

Никола Зографов
български революционер и просветен деец
Никола Зографов, Сотир Атанасов и Атанас Раздолов

Роден
Починал
Научна дейност
Област Етнография
Подпис Signature of Nikola Zografov.svg
Никола Зографов в Общомедия

БиографияРедактиране

Никола Зографов е роден през 1869 година във велешкото село Ораовец, тогава в Османската империя. По професия е часовникар. Заедно с Тодор Ецов събират фолклорни материали от Велешко, Щип и Кочани, които издават в София в „Сборник за народни умотворения“.

През 1894 година се включва в революционен кръжок във Велес, като го снабдява с оръжие и книжнина. По-късно същата година се изселва в Кюстендил, където през есента на 1895 година е назначен от Гоце Делчев и Задграничното представителство на ВМОРО за пунктов началник и ръководител на ВМОРО в града.[3] В края на годината през декември е делегат от Кюстендилското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.

 
Никола Зографов и Велко Миков (отпред), Тодор Иванов и Марин Георгиев (отзад)

През 1896 година участва в основаването и председателства Тайния македонски революционен комитет „Труд“ в Кюстендил. В кюстендилското село Сабляр урежда бомболеярна на ВМОРО по идея на Гоце Делчев през пролетта на 1897 година. През същата година Никола Зографов ръководи комитета за подпомагане на бежанците от Винишката афера, по-късно е избран неколкократно за председател на македонското дружество в Кюстендил, а същевременно взима участие в конгреси на Македонската организация.

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Пиянечкото дружество.[4]

През 1901 година по здравословни причини е освободен от поста пунктов началник, но не прекъсва да подпомога революционното движение. Същата година издава „Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация“.[5]

През Балканската война участва в Първа опълченска дружина, но през 1915 година губи напълно зрението си вследствие на хроническо заболяване. През 1927 година издава последната си книга „Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско“, а на 25 ноември 1931 година почива в София. Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА[6]. Негов внук е българският диригент Добрин Петков.

РодословиеРедактиране

 
Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

БележкиРедактиране

  1. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 346.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.45, 64
  3. Георгиев, Георги Н. Още по въпроса за създаването и дейността на пограничните пунквоте на ВМОРО в Дупнишко 1896 - 1897 г., в: Македонски преглед, брой 2, 1999, стр. 67.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 61.
  6. Фонд № 23; 4 арх. ед., 234 док., 424 л., 1895... 1906 г. — Никола Петров Зографов (Зографски) (Мерун, Мерсин, Източник)