Уикипедия

Попължани (дем Лерин)

село в Егейска Македония, Гърция
(пренасочване от Пополжани (дем Лерин))
Тази статия е за селото в Леринско, Гърция. За селото в Кичевско, Северна Македония вижте Пополжани (община Кичево).

Попъ̀лжани или Пополжани (местно произношение Папъ̀жени, на гръцки: Παπαγιάννης, Папаянис, до 1928 година Παπαζάνη или Ποπόζιανη, Папазани, Попозяни или Βακούφ Κιόι, Вакуф кьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Попължани
Παπαγιάννης
— село —
Изглед на селото от Дивио рид
Изглед на селото от Дивио рид
Гърция
40.8386° с. ш. 21.4981° и. д.
Попължани
Западна Македония
40.8386° с. ш. 21.4981° и. д.
Попължани
Леринско
40.8386° с. ш. 21.4981° и. д.
Попължани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина640 m
Население426 души (2021 г.)
ДемонимПапъ̀сци
Попължани в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Леринското поле западно от железопътната линия към Битоля на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на река Сакулева.

История редактиране

 
Вакъфнамето от Битолските сиджили, 1435 година, където за първи път се споменава името на село „Пополжани“
 
Изглед на църквата „Свети Николай“ и старото българско училище (по-късно кметството) от селския площад, 1917 г.
 
Църквата в 2018 година
 
Писмо от жителите на Попължани до Натанаил Охридски (1874 г.) с молба да ги приеме в Българската екзархия, защото са „по род и дела българи“
 
Старото училище в Попължани, построено 1925 - 1927 година
 
Централният площад в Попължани
 
Етнографският музей в Попължани
 
Манастирската църква „Свети Никодим“ на Дивио рид

В Османската империя редактиране

Името на селото за първи път се споменава през 1435 година като „Пополжани“ във вакъфнамето от сиджилите на Битолската кадия, документ, който е известен като най-стария турско-арабски документ открит в бивша Югославия. В него селото е посочено в Леринската нахия като вакъф на Чауш бег, а границите на селото са описани.[2] Поради тази причина, селото добива името Вакуф кьой (тоест Вакъфско село) в по-късните години на османското владичество.

Селото отново се споменава в османски дефтер през 1468 година под името „Попложани“ със 124 домакинства. Всички имена на главите на домакинствата са изброени, а имената са предимно славянски. В този дефтер се споменава, че селото е дадено на Чауш бег като мюлк от султан Мурад II, който по-късно вакъфирал. За годината 1467-1468 селото произвежда приходи от 10 000 акчета. Голяма част от приходите от Попължани са предназначени за заплати на служители в джамията и имарета в Битоля, както и за храна на харата в имарета.[3]

В дефтер от 1544 година селото е регистрирано с името „Попължани“ и населението е намаляло в сравнение с 1468 година. Освен преброяването на населението са регистрирани всички видове мита, които населението на селото дължи. Например, в 1544 година данъкът за овце е 1212 акчета, това означава, че в селото е имало 1212 овце, защото този данък се е начислявал по едно акче за овца.[3]

В Битолските сиджили от 1633 година, жителите на село „Пополжани“ се оплакват, че много овце се отвеждат за джелепкешан. Те искат да дават само 5 овце вместо 15.[4]

Селото е основано на сегашното си място около 1700 година, като преди това се е намирало в сегашната горичка Вакуфска кория (Βακούφσκα Κουρία) на хълма Страната (Στράνατα).[5] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вакуфкьой (Wakufkjoi) като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пипосуиджа (Piposuidja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[7] В началото на XX век Попължани е чисто българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Попължени (Вакъвъ Кьой) живеят 1100 българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вакуф кьой (Попожени) е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 127 къщи.[9]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 1088 българи екзархисти и функционира основно българско училище с 1 учител и 54 ученици.[10]

През 1874 година селяните на Попължани изпращат покана до българския владика Натанаил Охридски с молба да извърши литургия в селото, която той приема.[11] В същото писмо, селяните пишат че:

„ ... быдеещи родомъ и дѣломъ българи и желаѫщи заедно с съпархіотытѣ си и съ цѣл българскый народъ да принадлежимъ подъ цьрковнѫто вѣдомство на Българскѫтѫ ни народнѫ цьрквѫ Ексархіѫтѫ, молимъ васъ колѣнопрѣклонно да ны пріемате нъ общѫтѫ Българскѫ кошярѫ “

[12]

През 1891 г. българският владика Синесий Охридски освещава църква в Попължани, след като селяните отказват посвещение от гръцкия епископ.[13]

За кратко български учител в селото е деецът на ВМОРО Петър Чаулев. Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Стефан Скендеров.[14] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на куриерите Тале, Дзоле, и Димитър от Попължани са арестувани на 18 февруари/3 март революционните дейци от селото - поп Стефан Скендеров (38-годишен), Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), и Ване Георгиев (48-годишен).[15]

В 1903 година жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание.

През март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас изпраща две заплашителни писма до жителите на Попължани с искане те да декларират като гърци, едното адресирано до кмета Атанас Чавка, а другото до Дане Димев - първенец в селото.[16] На 9 октомври 1907 година гръцките чети го нападат селото.[17]

По време на Балканската война 3 души от Попължани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

От 1903 до 1913 година над 100 жителите емигрират в САЩ временно за работа, повечето в градовете Бюсайръс, Охайо или Индианаполис, Индиана. Въпреки пътуването с османски паспорти, всички те се регистрират със славянски имена и като „македонци“ или „българи“ след преминаване през Елис Айлънд. Само след 1913 г. емигранти от Попължани при влизане в САЩ, започват да пътуват с гръцки документи и да се регистрират с гръцки имена.

През 1912 година българското училище в село Попължани има двама учители, главен учител е Васил Куев, а помощник е Атанас Дафов.

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 Попължани е посочено със 120 къщи на християни славяни.[19] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Попожане има 120 къщи славяни християни.[20] В 1926 година селото е прекръстено на Папаянис.[21] В 1928 година Попължани е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 жители общо.[22]

В 1912 и 1928 година населението на селото е около 900 жители. Държавна сигурност определя повечето от тях като жители с негръцко или неясно съзнание. Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война.[23]

По време на Гръцко-турската война (1919 – 1922), 30 жители са мобилизирани от селото, двама от които са убити в Мала Азия: Пеце Попов и Георги Божинов.

На 31 октомври 1925 г. след Леринската афера селото е обискирано и населението подложено на тормоз от гръцки войскови части и жандармерия. Арестувани са 41 души, сред които Неделков и Делеников, осъдени по на 18 години затвор, Мицев, Божинов и Алексиев по на 12 години затвор, Руселиев, Алексиев, Гице, и Пецев.[24] Изпратени на остров Скирос са Илия Жиров, Лазо Деларов, Стоян Газеов, и Коста Дейков. Също заточени из разни острови са Никола Чаклев, Тодор Котевски, Филип Мицарев, и Атанас Иванов. На 24 ноември 1925 година Димитър Гоцев, Филип Маджаров и Тодор Коревчев са осъдени да бъдат депортирани за шест месеца на остров Андрос. През същата 1925 година са били осъдени следнитe лица, обвинени за връзки с ВМРО: свещеник Димитър Скендеров, Тодор Анастасов Кировски, и Анастас Димитров Попгеоргиев на доживотен затвор; Иван Глувчев и Димо Газеов на 2 години затвор и 4000 драхми глоба; Иван Станчев на 4 години затвор и 5000 драхми глоба.[25]

По време на диктатурата на Йоанис Метаксас (1936 – 1941), селяните Тане Белов, Пандо Белов, и Стефо Типев са заточени на островите Хиос и Крит.

За учебната 1942-1943 година, 6 деца от Попължани се учат в България - Георги Попгеоргиев, Васил Минев, Павле Скендеров, и други.[26]

В гръцко-италианската война (1940 – 1941) от селото са мобилизирани 35 души, двама от които са убити на фронта.

През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Попължани за участие в българската паравоенна организация Охрана.[27]

От 1950 до 1970 г. голям брой жители мигрират за постоянно в Канада, Австралия и Германия.

В 1981 година селото има 915 жители. Според изследване от 1993 година Пополжани е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[28]

В селото има една църква – „Свети Николай“ (1908 – 1912) и гробищна църква „Св. св. Константин и Елена“ (1962), както и манастирска църква „Свети Никодим“ на Дивио рид (2000). В селото има гражданско сдружение „Александър Велики“, което издава месечника „Фони ту Камбу“ (Гласът на полето), женски клуб, както и спортен клуб „Арис“.[5]

През 2003 година, българският учен и лингвист Благой Шклифов записва българския диалект в Попължани един ден преди трагичната си смърт.[29]

Прекръстени с официален указ местности в община Попължани на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ячово[30] Γιάτσοβο Аеродромион Άεροδρόμιον[31] местност на З от Попължани[30]
Страната[30] или Страндол Στράντο Ипсомата Ύψώματα[31] връх на З над Попължани (672 m)[30]
Сакулева[30] Σοκουλέβας Ликос Λύγκος[31] река, минаваща през Попължани[30]
Чуй Глас[30] Τσουϊγκλάς Андилалос Άντίλαλος[31] връх на СЗ над Попължани (666,2 m)[30]
Дъбо[30] или Синоро[32] Ντάμπο Велинида Βελανιδιά[31] местност на С от Попължани[30]
Други местни имена
Име Описание
Копачо местност на З от Попължани
Райко вир местност на ЮЗ от Попължани
Ясмина местност на З от Попължани
Клещенски рид местност на СЗ от Попължани
Авлийте местност на СИ от Попължани
Конярцки път Пътят който водеше до някогашното село Коняри, местност на СИ от Попължани
Върбенска кория местност на СИ от Попължани
Камено местност на СИ от Попължани
Ичио Ливарче местност на СИ от Попължани
Винарско пътче местност на СИ от Попължани
Рамна Ришча (Оризча) местност на СИ от Попължани
Крива Довашка местност на СИ от Попължани
Писа бара местност на СИ от Попължани
Бараката местност на СИ от Попължани
Джаето местност на С от Попължани
Крушите местност на С от Попължани
Ливадките местност на С от Попължани
Стред поле местност на С от Попължани
Брегот местност на С от Попължани
Топилата местност на С от Попължани
Старица местност на Ю от Попължани
Линия Петорачка местност на ЮИ от Попължани
Преброявания
  • 1981 - 915 души
  • 2001 - 1016 души
  • 2011 - 581 души

Етнографски карактеристики редактиране

  Основна статия: Мощенски села

Село Попължани е част от Мощенските села, етнографска подгрупа на македонски българи които живеят в около 30 села в Леринското и Битолското поле. Мощенците имат специфична носия, особено женската и в миналото не сключват брак с жители на други села с различна носия.

Баба̀ри редактиране

Всяка година на първия януари селото празнува сурвашкия обичай Баба̀ри, както се нарича в леринския район. Обичаят, който за дълъг период е забравен в Леринско, е възроден от жителите на Попължани в средата на 90-те години на XX век. Жителите на селото са критикувани не само за възраждането на обичая, смятан за негръцки, но и за рекламирането на събитието в Лерин със славянското име Бабари, вместо с гръцката дума Карнавали.

Галерия на исторически снимки редактиране

  •  
    Църквата „Свети Николай“ в Попължани, 1917 г.
  •  
    Църквата и кметството през Първата световна война

Личности редактиране

 
Баща и син Стефан и Димитър Скендерови, свещеници и дейци на ВМОРО от Попължани
 
Мицко Солаков, деец на Вътрешната македонска революционна организация

Името на жителите му в местния диалект е папъсци.

Родени в Попължани
  •   Димитър Скендеров (1885 – ?), български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация
  •   Илия Белов (? - 1907), български свещеник и революционер
  •     Константин Глувчев или Константинос Глуфцис (? - 1985), гръцки свещеник в Торонто, Канада
  •   Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер
  •   Стефан Скендеров (1864 – 1912), български свещеник и революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото
  •   Никола Христов Търпенов (1878 - ?), български революционер, назначен за секретар в съдебната комисия от районния войвода Нацо Банички[33]
Български опълченци от Попължани в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
  •   Христо Донев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
Доброволци от Попължани в Сръбско-българската война (1885 г.)
  •   Кръсто Андонов Апостолов (? - 1885)[33]
Македоно-одрински опълченци от Попължани
  •   Георги Христов (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, загинал при Радова скала на 22 юни 1913 година[35]
  •   Никола Ангелов (1884 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Тодор Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[36]
Дейци на СНОФ и ДАГ от Попължани
Други
Починали в Попължани

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Kaleši, Hasan. Najstariji Vakufski Dokumenti u Jugoslaviji na Arapskom Jeziku. Priština, Zajednica naučnih ustanova Kosova, 1972. с. 65-88.
  3. ↑ а б Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
  4. ↑ Матковски, Александар. Номадското сточарство во Македониjа од XIV до XIX век, Скопје, 1996, с. 89.
  5. ↑ а б Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  6. ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  11. ↑ Натанаил Охридски. Борба за България. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003. с. 251-252.
  12. ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзноние на населението в Македония през Възраждането. София, 2005. с. 293.
  13. ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 43.
  14. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  15. ↑ Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
  16. ↑ „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 124-125
  17. ↑ „The Greek Struggle in Macedonia, 1897-1913“, Thessaloniki, Museum of the Macedonian Struggle, 1966, стр. 417
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  21. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 3 април 2009, https://web.archive.org/web/20090403230026/http://www.freewebs.com/onoma/pateli.htm, посетен на 3 април 2009 
  24. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 721.
  25. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 724-725.
  26. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999.
  27. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  28. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  29. ↑ Загиналият наш учен в Гърция блъснат от кола без светлини // Новинар. 27 септември 2003.
  30. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  31. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  32. ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  33. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 197.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 170.
  37. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
  38. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Попължани_(дем_Лерин)&oldid=12150870“.