Шупли камен (на македонска литературна норма: Шупљи Камен; на албански: Shupli Kameni; на турски: Asısı Lili) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Шупли камен
Шупљи Камен
— село —
42.1039° с. ш. 21.8053° и. д.
Шупли камен
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина402 m
Население81 души (2002)
Пощенски код1300
МПС кодKU
Шупли камен в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Жеглигово на десния бряг на река Пчиня.

История редактиране

В края на XIX век Шупли камен е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шупли каменъ (Асъсъ Лили) е село, населявано от 344 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шупли камен има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шупли камен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 1994 година в Шупли камен има 123 македонци и 1 сърбин. Според преброяването от 2002 година селото има 81 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 80
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Шупли камен
  •   Наста Шуплянова (1852 – ?), куриер на ВМОРО[7]
Починали в Шупли камен
  •   Ангелко Алексов (Анджелко Алексич) (1876 – 1904), сърбомански четнически войвода, загинал в 1904 година при Шупли камен с цялата си чета
  •   Кръста Мисайлович (? – 1904), сръбски четнически деец
  •   Марко Велкович (? – 1904), сръбски четнически деец

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Ил. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 9.