Шупли камен
Шупли камен (на македонска литературна норма: Шупљи Камен; на албански: Shupli Kameni; на турски: Asısı Lili) е село в Северна Македония, в община Куманово.
| Шупли камен Шупљи Камен | |
| — село — | |
 | |
  Шупли камен | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 402 m |
| Население | 81 души (2002) |
| Пощенски код | 1300 |
| МПС код | KU |
| Шупли камен в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Жеглигово на десния бряг на река Пчиня.
История редактиране
В края на XIX век Шупли камен е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шупли каменъ (Асъсъ Лили) е село, населявано от 344 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шупли камен има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шупли камен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 1994 година в Шупли камен има 123 македонци и 1 сърбин. Според преброяването от 2002 година селото има 81 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 80 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Шупли камен
Наста Шуплянова (1852 – ?), куриер на ВМОРО[7]
- Починали в Шупли камен
Ангелко Алексов (Анджелко Алексич) (1876 – 1904), сърбомански четнически войвода, загинал в 1904 година при Шупли камен с цялата си чета
| Чета на Ангелко Алексов в сражението при Шупли камен | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Родно място |
| 1. Ангелко Алексов | Анђелко Алексић | Мидинци |
| 2. Кръстьо Михайлов | Крста Михаиловић | Брезно |
| 3. Марко Велков | Марко Вељковић | Буковляне |
| 4. Георги Цветков | Ђорђе Цветковић | Лешок |
| 5. Манойло Анастасиев | Манојло Анастасијевић | Йеловце (Горно или Долно) |
| 6. Мицко Кузманов | Мицко Кузмановић | Мидинци |
| 7. Милан Дръндарев | Милан Дрндаревић | Прилеп |
| 8. Милутин Стойкович | Милутин Стојковићћ | Ягодина |
| 9. Стеван Шутович | Стеван Шутовић | Кучи |
| 10. Коце Аризанов | Коце Аризановић | Поречие |
| 11. Йован Радосавлевич | Јован Радосављевић | Ибърски Колашин |
| 12. Тома Василевич | Тома Васиљевић | Драгачево |
| 13. Спиро Пехливан | Спира Пеливан | Тетово |
| 14. Джордже Йелекович | Ђорђе Јелековић | Враня |
| 15. Спаса Янкович | Спаса Јанковић | Враня |
| 16. Проко Стоянов | Прока Стојановић | Поречие |
| 17. Стоян Новаков | Стојан Новаковић | Поречие |
| 18. Билан Чоков | Билан Чоковић | Гостивар |
| 19. Груйо Стефков | Груја Стевковић | Гостивар |
| 20. Михайло Коцич | Михајло Коцић | Валево |
| 21. Гьоше Коцев | Ђоше Коцевић | Маргари |
- Кръста Мисайлович (? – 1904), сръбски четнически деец
- Марко Велкович (? – 1904), сръбски четнически деец
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Ил. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 9.