Средорек (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други значения на Средорек.

---

Средорек е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Средорек
Средорек 42.559924, 22.551357 Средорек
Общи данни
Население	104 души (15 март 2024 г.) 9,4 души/km²
Землище	11,1 km²
Надм. височина	805 m
Пощ. код	2555
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	68535
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

География

Село Средорек се намира в планински район в Кюстендилското Краище, по горното поречие на Треклянска река, на шосето Кюстендил-Драгойчинци. Селото е образувано през 1920 г. През 1953 г. към селото са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци.

В центъра на селото се вливат три реки, от където идва и името му „Средорек“.

Население

Население на село Драгольовци (1880 – 1953)

Година	1880	1900	1926	1934	1946
Население	186	229	264	316	195

Население на село Средорек (след 1920)

Година	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2009
Население	563	632	558	393	324	251	221	70

История

Съставните села на Средорек са стари средновековни селища. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е записано село Лучевци като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 15 домакинства и 10 ергени. Към неговото данъчно задължение е включен и данък „ушур“ на село Драголци. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. са записани селата Дираголефча и Лъгочевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) със съответно 1 и 3 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1624 г. за събиране на данъка джизие, където фигурира с името Дирагофче с 38 домакинства.

През 1866 г. в Драгольовци са регистрирани 21 домакинства със 161 жители. В края на XIX век землището на селото е 2069 дка, от които 836 дка гори, 144 дка естествени ливади, 42 дка овощни градини и 1047 дка ниви и се отглеждат 373 овце, 169 кози, 158 говеда и 53 коня. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници в Северна България. В селото има училище от началото на ХХ век, сградата е от 1925 г.

Село Средорек е създадено през 1920 г. През 1953 г. към него са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Има 5 воденици, 2 тепавици, 6 кръчми, 4 бакалници, 5 обущарници. В селото има училище (1920), читалище „Наука“ (1923), кредитна кооперация „Съгласие“ (1929).

През 1958 г. заедно със село Бъзовица е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Открита е пощенска станция (1946). Селото е електрифицирано (1948 – 49) и водоснабдено (1945 – 65). През 1962 г. са построени нова училищна сграда и сграда на селкоопа.

Активни миграционни процеси.

Религии

Село Средорек принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности

• Оброк „Свети Петър“. Намира се на около 2,5 км северно от моста над Треклянска река, в местността „Свети Петър“.
• Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 2 км северно от моста над Треклянска река, при махала „Селище“.
• Паметник-чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1941 – 1945 г.

Личности

• Крум Станоев Байтошев – 1903 – 1965, педагог, народен представител в IV Нар. събрание
• Славчо Станоев Байтошев – род.1910 г. в с. Лечевци, педагог. Занимавал се е предимно с учителска дейност в Краище и Кюстендил.
• Славчо Ангелов Венев – род1914 г.в с. Лечевци. Дипломат.
• Росица Стоилова Венева – род.1929 г.в с. Лечевци – гелог
• Иван Дончев Захариев – род.1914 г.в Лечевци. Икономист.
• Иван Стойнев Захариев – род.1914 г. в с. Драгольовци. Юрист.
• Зинови Арсов Сотиров – род.1920 г. в с Драгольовци. Строителен инженер.
• Камен Асенов Колев – археолог
• Кирил Божилов – писател, роден в с. Лечевци на 1 февруари 1932 г.
• Станаки Динев Йорданов, род. 1931 г. в с. Горно Кобиле. Инженер-химик, завършил неорганична и органична химия, полковник.

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.483 – 485 и 499 – 503;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441 – 2;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.665 – 666;
• Неделков, Аначко. – Краище. Родът на дедо Павле. С., 1999 г., 420 с.;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.38 – 39;