Стѐфан Спѝров (Спиридо̀нов) Македо̀нски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог. Патрон е на Държавния музикален театър в София.

Стефан Македонски
български оперен певец
Портрет на Стефан Македонски. Източник: ДА „Архиви“
Портрет на Стефан Македонски. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
31 май 1952 г. (67 г.)
Научна дейност
ОбластПедагогика
Стефан Македонски в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография редактиране

Роден е в семейството на майстор резбар-иконописец от село Кърчища, Дебърско[1] и народна певица.[2] Стефан Македонски се интересува от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в Тула, но след осемнадесет месеца, през 1902 година, Македонски своеволно заминава за Москва, за да се яви на изпит в Консерваторията. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство.[3]

 
„Македонски между своите“, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“

По време на следването си Македонски участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва.

През 1910 година се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с Панайот Димитров, който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 година прави дебюта си на сцената на „Оперна дружба“ в едни от първите български оперни постановки: „Камен и Цена“ в ролята на Камен и „Борислав“ в ролята на кир Тодор.[4] Следва концертна дейност в цялата страна.

През есента на 1911 година Стефан Македонски заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии на оперите „Кармен“ и „Самсон и Далила“. При завръщането си в България през 1912 изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липсата на средства за всички артисти. Въпреки това, Македонски остава съпричастен на дружеството и в периода 1912 – 14, както и след 1916 година, участва в голям брой благотворителни концерти.

От 1914 до 1916 година Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова.

 
Поздравителен адрес до Стефан Македонски по повод обявяването му за заслужил артист, 1928. Експонат на НИМ

След края на Първата световна война Македонски отново е поканен в състава на „Оперна дружба“. Успешен за тенора е периодът от 1922 до 1933 година, когато пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. През 1924 г. с трупа от Народната опера гастролира във Варна.[5] През 1930 – 32 година работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 година режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 година Подвижна народна опера.

Прекратява изпълнителна дейност през 1936 година.[3]

През 1948 година Македонски основава Държавния музикален театър и става негов първи директор. След смъртта му през 1952 година с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име.

Роли и постановки редактиране

Стефан Македонски изпълнява роли в множество опери и оперети.

 
Македонски в сборника за Стоил Стоилов, източник: ДАА
Роли в опери
 
Паметна плоча на Стефан Македонски в центъра на Сливен
Роли в оперети
Постановки на опери
  • 1937 – „Тоска“ от Пучини;
  • 1945 – „Тоска“ от Пучини, „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини;
  • 1946 – „Вертер“ от Масне;
  • 1948 – „Цвета“ от Георги Атанасов, „Кармен“ от Бизе.

Награди редактиране

Стефан Македонски е носител на множество отличия. За изключително певческо и артистично майсторство през 1917 г. е удостоен с почетната титла Камерзенгер на Кобург-Гота. През 1927 г. получава сребърен, а през 1947 г. – и златен медал за наука, изкуство и култура.[4] Отново през 1947 г.[2] Македонски става първият[4] носител на званието „народен артист“ за България. През 1950 г. получава Димитровска награда.[2]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Тихолов, Петко. Стефан Македонски. Живот и дейност. София, „Наука и изкуство“, 1956. с. 184.

Външни препратки редактиране