Отваря главното меню

Стефан Георгиев Нанов е български емигрантски деец и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), приел идеите на македонизма.

Стефан Нанов
революционер
Роден

БиографияРедактиране

Стефан Нанов е роден в битолското влашко село Маловище, тогава в Османската империя. През 1928 година замества Евтим Спространов като член на ИК на Съюза на македонските емигрантски организации[1]. Присъединява се към ВМРО (обединена) и става секретар на I район в София, редактор и завеждащ издаването на органа на Окръжния комитет „Обединист“. През 1936 година е съден на процеса срещу ВМРО (Обединена), където се декларира като етнически македонец[2] По време на Втората световна война поддържа близки връзки със семейството на Венко Марковски[3]. През 1944 година подписва Апела към македонците в България[4] и се включва във Временното македонско представителство в Македонския научен институт заедно с Георги Деспотов и Перо Шанданов[5]. Между 1945-1947 година е член на Македонския научен институт[6]. По предложение на Лазар Колишевски, Михайло Апостолски и Светозар Вукманович е създадено Временното македонско прадставителство за България, в което той влиза заедно с Павел Шатев, Кирил Мильовски, Перо Манговски, Мире Анастасов, Георги Деспотов, Георги Абаджиев, Григор Ташков, Асен Чаракчиев и Перо Шанданов[7].

БележкиРедактиране

  1. Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - 1947), МНИ, София, 2006 г., стр. 224, 229, 232
  2. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 17
  3. Марковска, Дока. Истината за живота и делото на Венко Марковски, сп. България-Македония, Брой 4, 2007 г.
  4. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  5. Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - 1947), МНИ, София, 2006 г., стр. 374-375
  6. Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - 1947), МНИ, София, 2006 г., стр. 399
  7. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.328.