Михайло Апостолски

Михайло Апостолски (на македонска литературна норма: Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски) е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.

Михайло Апостолски
Михајло Апостолски
югославски военен

Роден
Починал

Образование Кралство Югославия
Научна дейност
Област История
Михайло Апостолски в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни години и образованиеРедактиране

Апостолски е роден като Михаил Митев Апостолов на 8 ноември 1906 г. в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя. Завършва основното си образование в Щип и след това гимназия през 1924 г. През 1927 г. завършва средно военно образование във Военната академия в Белград, през 1933 г. завършва там Висша военна академия, а през 1938 г. Генералщабната академия на Кралство Югославия.

Военна кариераРедактиране

Като генералщабен майор (от 1938) от войските на Кралска Югославия, е назначен за помощник началник-щаб на Дринската дивизия в Любляна (днешна Словения). От следващата година е началник-щаб на дивизията. По време на операцията на Нацистка Германия срещу Югославия през април 1941 г. Михаил Митев е действащ майор и командва планинските единици на югославската армия. Пленен е от италианците и отведен в пленнически лагер близо до град Милано, Италия.

На 23 юни 1941 г. бащата на Михаил, Мите Апостолов Матовски, моли българския военен министър Теодоси Даскалов да бъдат направени постъпки пред италианците за освобождаването на сина му, на базата на това, че Михаил е българин, роден от български родители в Щип. Също така, че синът му е постъпил на служба в сръбската армия единствено за препитание и е „единствената надежда и утеха“ за семейството си, което живее в голяма оскъдица. Бащата се позовава и на факта, че през Първата световна война самият той е бил доброволец в българската армия и е ранен, вследствие на което остава инвалид, а при завръщането си у дома намира имота си унищожен и разграбен. Молбата е удовлетворена на 2 юли 1941 г.[1]

През ноември Апостолов, който тогава се подвизава под името Михайло Митич, а по-късно приема името Михайло Апостолски, подава молба да постъпи като офицер в българската армия.[2] С оглед на миналото му на югославски офицер, му е предложено по-ниско от дотогавашнато му военно звание, а именно – капитан, а също и работа в строителни войски. Той не е удовлетворен и отказва.[3] През зимата на 1941 – 1942 година Апостолов се мести в София и започва работа в СУ, където влиза в контакт с нелегални леви дейци.[4] През пролетта на 1942 година прекъсва работа и се включва в югославското комунистическо партизанско движение. През май 1943 Тито му дава званието генерал-майор. Избран е за делегат от Македония за Второто заседание на АВНОЮ, но не успява да отиде там поради отдалечеността на мястото, където се провежда то – град Яйце в Босна.[5]

След Втората световна война Апостолски е основен деец в борбата на нова комунистическа Югославия срещу българщината във Вардарска Македония и Западните покрайнини, като в 1973 година твърди в труда си „Воената организација во периодот на НОВ и револуцијата на Македонија“, че след капитулацията на България комунистическата съпротива във Вардарска Македония придобива общонароден характер.[6]

В периода 1946 – 1952 г. е командир на шеста югославска армия в Сараево (Сараевска военна област). През 1953 г. е начело на първата военно-дипломатическа делегация на Югославия в Израел. След това е началник на Висша военна академия. Бил е началник на пехотата на Югославската народна армия (до 1958). Излиза в запаса през 1958 г. като генерал-полковник. Член е на ЦК на МКП, депутат в Учредителното събрание на Югославия, а след това и в Събранието на СФРЮ, депутат в Събранието на СРМ.

Следармейска кариераРедактиране

След пенсионирането си започава да се занимава с различни въпроси от историята на балканските народи. Между 1965 и 1970 г. става първия доктор по военни науки на Балканите и е директор на Института по националния история в Скопие[7]. С основаването на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) през август 1967 г. Апостолски става първият неин редовен член. През 1969 г. под негово ръководство се издава първата „История на македонския народ“, която е пример за многобройни неистини и манипулации в македонската историография. В тази връзка става известен сред българските си колеги с фразата си: „Немам доказ, али тврдам“. Президент е на МАНИ от 1976 до 1983 г.

Апостолски е обявен за един от 66-те народни герои на Социалистическа република Македония (1953 г.), а брат му, който е страстен рибар, е обявен за „професор по ихтиология“.[8] Председател е на Съвета на Академиите на науките и изкуствата на СФРЮ. От 1979 г. е член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1986 г. е доживотен председател на Дружеството на историците на Македония.

ВъзпоменаниеРедактиране

През 1995 г. новоучредената Военна академия в столицата на Република Македония Скопие е наречена на негово име. На негово име също има орден на Армията на Република Македония. Родната му къща в Щип е обявена за паметник на културата.[9]

Военни званияРедактиране

  • Подпоручик (1927)
  • Майор (1938)
  • Генерал-майор (1943)

НаградиРедактиране

  • Орден „Народен герой“ 1953 година
  • Орден „Военно знаме“
  • Орден „Партизанска звезда“ със златен венец
  • Орден за заслуги пред народа със златна звезда
  • Орден на братството и единството със златен венец
  • Орден на народното освобождаване;
  • Орден на труда с червено знаме;
  • Орден на Народната армия със златна звезда.
  • Орден на републиката със златен венец
  • Орден за храброст;
  • Награда АВНОЮ през 1978 година;
  • Съветски орден „Александър Суворов“;
  • Съветски орден „Александър Невски“;
  • Полски орден „Грундвалски кръст“;
  • Норвежки орден „Св.Олаф“;
  • Български орден „Св. Александър“;
  • Гръцки орден „Крал Георги“.
  • Партизански възпоменателен медал „1941“

ПубликацииРедактиране

  • Михајло Апостолски, Благоја Симоновски, Пет години слободно Скопје, Градски одбор на народен фронт, 1949, Скопје.
  • Михајло Апостолски, „Пролетната офанзива во 1944 година“, 1957, Скопје
  • Михајло Апостолски, „Февруарскиот поход“, 1975, Скопје;
  • Михајло Апостолски, „Завршните операции за ослободувањена Македонија“, 1975, Скопје
  • Михајло Апостолски, „Студии и статии“, 1975, Скопје; „
  • Михајло Апостолски, „Погледи на југословенско-бугарските односи во Втората светска војна“, 1980, Скопје
  • Михајло Апостолски, 40 години од формирањето на крупните воени единици во Македонија, ИСТОРИЈА, 19, 1 (1983), стр. 43 – 51.
  • Михајло Апостолски, Митко Панов, Радовиш и Радовишко, Општински одбор на здружението на борците од НОБ, 1984.
  • Mihajlo Apostolski, Dančo Zografski, Aleksandar Stojanovski, Gligor Todorovski, Graham W. Reid (editors), A history of the Macedonian people Macedonian Review, Skopje, 1979.
  • Михајло Апостолски, Ацо Алексиевски (ред.), Из прошлости македонского народа, Радио-телевизија, Skopje, 1969.
  • Михајло Апостолски, Кочанско и Виничко во Фебруарскиот поход, статија од монографијата: Кочани и Кочанско во НОВ 1941 – 1945, Ванчо Андонов (ред.), Општински одбор на Сојузот на здруженијата на борците од НОВ, 1985. стр. 347 – 357.

БележкиРедактиране

  1. Мите Апостолов Матовски. Молба вх. № 194 до Министра на Войната. // 23 юни 1941. Посетен на 17 април 2007.
  2. Ма кедонски научен институт, 13 юли, 2016 г. Михайло Апостолски иска да стане български чиновник.
  3. Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900 – 1996, Chris Kostov, Peter Lang, 2010, p. 13., ISBN 3-0343-0196-0.
  4. Dimitris Livanios, The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949, OUP Oxford, 2008, ISBN 0191528722, p. 122.
  5. Уикикниги на македонски: „Статусот на НР Македонија во Југословенската Федерација“
  6. М. Апостолски „Воената организација во периодот на НОВ и револуцијата на Македонија“ во „Ослободителната војна и револуцијата во Македонија“, зборник на трудови, Скопје, 1973, стр. 77 – 96.
  7. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.36
  8. „Македонија има 66 народни херои“, Утрински весник, 16 октомври 2006
  9. Родна куќа на Народниот херој Михајло Апостолски. // Заштитено Културно Наследство Македонија. Посетен на 21 май 2020 г.
Блаже Конески председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1976 – 1983) Йордан Попйорданов