Уикипедия

Петър Шанданов

български революционер
(пренасочване от Перо Шанданов)

Петър (Перо) Димов Шанданов с псевдоними Пламенов,[1] Планински, Народов, Фанков[2] и Трайко[3] е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, запасен член на Централния комитет на Организацията. След смъртта на генерал Протогеров през 1928 година поема ръководството на Протогеровисткото крило, което от 1930 година стават по-известни като Шандановисти.

Петър Шанданов
български революционер
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Национален военен университет
НаградиЗа военна заслуга
Военен орден „За храброст“
Петър Шанданов в Общомедия

Биография редактиране

Ранни години редактиране

 
Петър Шанданов в офицерска униформа

Шанданов е роден на 4 юли 1895 година в град Охрид, който тогава е в Османската империя, в семейството на Фанка и Димо Шанданови. Произхожда от бедно семейство, препитаващо се с риболов. Завършва основно образование в българското трикласно училище Охрид,[4] а след това завършва и Битолската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО, като първоначално е куриер, а от пролетта на 1912 година заклет член на Организацията. Там изпълнява поръчения на градския революционен комитет, а след половин година става нелегаен и е секретар на четата на Георги Чуранов, с която участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Трета отделна партизанска рота и Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[5] В 1913 година участва в Охридско-Дебърското въстание, след което е заловен и съден от сръбски съд. Освободен е, след което през Албания се установява в България. В 1914 година постъпва във Военното училище в София, което завършва в 1916 година. Участва в Първата световна война като офицерски кандидат в Пети полк на Единадесета дивизия.

 
Петър Шанданов с родителите си по време на Първата световна война

Във ВМРО редактиране

 
Поручиците Алексиев, Бадев и Шанданов на 18 октомври 1916 г.

След края на войната се присъединява към Военния съюз. Служи в Неврокоп, като ротен командир в Бургас, а след това в Русенския гарнизон, където се сближава с Найден Киров и Александър Атанасов Шески, които го привличат към комунистическите идеи. През 1921 година напуска военна служба и се записва да следва право в Софийския университет. Там поддържа контакти с представители на всички крила на македонското освободително дело, но все пак клони към ВМРО. В края на годината е администратор на вестник „Македония“, а през пролетта на 1922 година влиза в Македония като войвода на чета заедно с Илия Кушев. Край Патетино през юни четите на Кушев, Шанданов и Лазар Дивлянец са предадени и в сражението Шанданов е ранен тежко, след което е пренесен в България за лечение. Там прави опит да помири двете крила на македонската емиграция.[6]

В 1922 година заминава за Виена, оттам за Италия и накрая пристига в Албания, където работи по организацията на Битолския революционен окръг, като така е сред главните организаторите на базата на организацията в Албания. Същевременно е връзка с члена от ЦК на ВМРО Петър Чаулев, който в това време се намира в Тирана. През май 1923 година влиза с четниците Али Ибраимов (помак), Наум Йосифов, Г. Мукев и Никола Гушлев, но след раздор четата се разпада и Шанданов се връща в Албания. Скоро след това преминава в Ресенска околия, където се провеждат общински избори, а по-късно посреща Александър Протогеров, Георги Попхристов, Васил Пундев и други дейци на ВМРО.[7] Секретар е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Алексо Стефанов[8]. След това в Корча заедно с Протогеров се срещат с албанските министри Пандели Вангели и Сенфи Вламаси, с които преговарят за съвместни действия. В края на 1923 година заминава отново за Италия, а в началото на 1924 година пристига в България, като гласно изразява несъгласието си с участието на ВМРО в Деветоюнския преврат и потушаването на Септемврийското въстание.[9] През 1924 година се среща със Зия Дибра и разговарят за сътрудничеството между ВМРО и Албания, по-късно във Виена увещава Петър Чаулев, Димитър Влахов и Соломон Голдщайн – Черски да забавят публикуването на Майския манифест.[10]

След убийството на Тодор Александров Шанданов е сред основните организатори и изпълнители на убийствата в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година, като заедно с Кирил Дрангов убива Алеко Василев. Обявява се срещу част от убийствата на леви дейци на емиграцията, заради което назрява конфликта между него и Иван Михайлов. На последвалите преговори между ръководните кадри в организацията е предложен за първи запасен член на ЦК на ВМРО, което според опонентите му е причина за много тежка лична обида към негова страна. На Шестия конгрес на ВМРО позицията му на запасен член на Централния комитет се потвърждава, но с редица от изказванията си провокира и критикува организацията.[11] След убийствата на Панчо Михайлов, Евтим Цеков и комуниста Димитър Аврамов Петър Шанданов влиза в открит конфликт с Иван Михайлов.[12] След това предприема едно пътуване през Италия и Албания, след което да направи опит да се прехвърли в Западна Македония, но е заловен от албанските власти и отпратен. Заедно с Георги Попхристов провокират срещи между ЗП на ВМРО и Андрей Ляпчев и Иван Вълков, на които критикуват правителството за влошените отношения с Албания. В средата на 1927 година отново заминава за Албания, а след това пътува в Италия и Австрия по организационни дела. В първите месеци на 1928 година участва в преговорите между ръководството на ВМРО по свикването на нов конгрес. Влиза в комисия заедно с Кирил Пърличев и Мишо Шкартов, чиято цел е да изглади задълбочилите се различия между Иван Михайлов и останалото ръководство на ВМРО. При убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година Петър Шанданов се намира в Свиленград, но още на 8 юли се прибира в София и участва в разговори с членът на ЦК Георги Попхристов и представителите на ЗП на ВМРО, след което приема да замести убития Протогеров в централния комитет.[13]

Начело на ВМРО (Протогеровисти) редактиране

 
Наум Томалевски, съпругата му Елена Кондова, Йордан Гюрков (отзад) и Петър Шанданов
 
Блаже Видов, Петър Шанданов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г.

След като влизането му в ЦК на ВМРО е официално оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес. Заедно те започват политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството и македонските емигрантски организации. На съвещание от 20 юли 1928 година Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на ЗП на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово, след което четите са изпратени на юг. Четите са разбити при Юндола на 25 юли, а втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.[14]

През ноември 1928 година ръководителите на македонски бежански организации Константин Станишев (СМЕО), Д. Иванов (Илинденска организация), Петър Г. Ацев (Македонски младежки съюз), Георги Николов (дружество „Вардар“) и Иван Каранджулов (Македонска парламентарна група) излизат с писмо до Шанданов, Георги Попхристов и другите около тях да се оттеглят от ВМРО, вместо това Шанданов и Георги Попхристов заминават за Цариград, прикривайки престоя си там със слухове, че са във вътрешността на Македония[15]. Шанданов се ориентира към сближаване с комунистическата ВМРО (обединена). Още през есента на 1928 година Мишо Шкартов свързва Петър Шанданов с Васил Антонов от Парижката група. През февруари 1929 година, по време на обиколката на Протогеровистите в Западна Европа за пропаганда и набиране на средства за крилото им, Шанданов се среща с Никола Разлогов и с Юрдан Анастасов и Димитър Влахов. За тези срещи е информиран само членът на ЦК Георги Попхристов, докато задграничния представител Георги Баждаров е държан в ниведение. През лятото на 1929 година Петър Шанданов започва подготовка за масова акция в Западна Македония. Финансирани от Италия няколко чети се насочват към Охридско, Битолско, Преспанско, Леринско, Воденско и Костурско. Предвиденият конгрес в Смилево се проваля, заради разкриването на четите, като до есента на същата година те се изтеглят от Македония, а самият Шанданов през декември вече се прибира в България. През 1930 година Петър Шанданов тласка ВМРО (протогеровисти) все по-близо до ВМРО (обединена), след като в кратки срокове са убити Георги Баждаров, Васил Пундев, Наум Томалевски и други от дейните активисти на протогеровисткото крило. Самият Шанданов се обгражда от хора като Пецо Трайков, Кръстан Поптодоров, Лев Главинчев и Григор Петков, след като Георги Попхристов и Кирил Пърличев са заставени да се откажат от революционното дело.[16] В 1930 година в Париж се запознава с Г. М. Димитров, Коста Тодоров и Александър Оббов. В 1931 година Шанданов заминава за Берлин, където се среща със секретаря на Балканската комунистическа федерация Георги Димитров. През юли 1931 година на свикания от него протогеровистки конгрес на ВМРО е избран за член на Централния комитет[17], а две седмици по-късно преживява атентат срещу себе си и минава в дълбока нелегалност. През това време се занимава основно със списването на вестник „Революционен лист“.[18] В Париж се среща със сръбския агент и негов братовчед К. С. Шантич-Шандан, който издава седмичника „Ле Балкан“.[19] През есента на 1931 година Шанданов влиза в югославски и проюгославски кръгове, свързва се с югославското разузнаване чрез сръбския офицер Таса Динич, което занапред го субсидира. Започва да получава пари от американски и английски фондове чрез д-р Г. М. Димитров, както и е в близки отношения с представители на ПК Звено и тези на Дамян Велчев. В края на 1932 година Шанданов започва да пропагандира идеята за решаване на Македонския въпрос чрез Югославска федерация, заради което в средата на 1933 година крилото му е силно критикувано от страна на ВМРО (обединена). Предизвестен е за извършването на Деветнадесетомайския преврат през 1934 година, след което подпомага властта. През юни 1934 година ВМРО (Протогеровисти) излиза с декларация за саморазпускането на централния ѝ комитет.[20] След падането от власт на правителството на Кимон Георгиев Петър Шанданов започва да бъде следен, а също е многократно интерниран – в Карлово (откъдето бяга през януари 1934), в Разград (1935 – 1936), Пловдив (1936 – 1938), Долна баня (1938 – 1939), впоследствие на 07.02.1939 год. е освободен [21] и в Гонда вода (началото на 1941 година). В 1936 година е свидетел на защитата на Процеса срещу ВМРО (обединена)[22] по молба на Върбан Ангелов.[23]

Последни години редактиране

 
Протокол за разпит на Петър Шанданов в Държавна сигурност от 21 ноември 1953 година.

През август 1939 година е мобилизиран като запасен офицер на турската граница в 11 пехотен сливенски полк за два месеца. През 1940 година заедно с Павел Шатев изпращат меморандум до СССР, която да покровителства разрешаването на Македонския въпрос. В началото на 1941 година се среща с американския пратеник Доналд Даунс, с който разговарят за положението в Македония. В лагера Гонда вода се запознава с видни дейци на опозицията. Въпреки че по-рано с него търсят връзки разузнаванията на Великобритания и САЩ за организиране на въоръжена съпротива в България на тяхна страна. През 1943 година е мобилизиран и се намира в Гюмюрджина. Окончателно се ориентира към левицата в началото на Втората световна война и участва в комунистическото партизанско движение в България във Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона при Боян Българанов. В началото на 1944 година участва в инсталирането на нелегална радиостанция в асеновградското село Тополево.[24]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[25] и влиза във Временното македонско представителство в Македонския научен институт заедно с Стефан Нанов и Георги Деспотов[26]. Влиза във Вардарска Македония в края на 1944 година в тила на Народоосвободителната бригада „Гоце Делчев“, в Прилеп подписва декларация към македонския народ, а след освобождението на Скопие се прехвърля там. Делегат е в учредителния конгрес на НОФ (Народно освободителен фронт). Включва се в АСНОМ и става член на Президиума на Народното събрание на Народна Република Македония. На откриването на камарата влиза в конфликт с Лазар Колишевски, а на друга среща отхвърля тезите на Колишевски за съществуването на македонски език и нация, след което напуска Югославия и се установява в България, където отговаря временно за връзките на правителствено ниво между двете страни. На конгрес на Временното представителство на националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации от 4 – 5 февруари 1945 година е включен в ръководството[27].

След това се сближава с Никола Петков, критикува политиката на ОФ по редица въпроси, заради което отново влиза в полезрението на Държавна сигурност.[28] На заседание на МНИ от 30 юни 1947 година заедно с Ангел Томов, Христо Ампов и Юрдан Анастасов е против саморазпускането на института[29].

Изпада в немилост и в началото на 50-те години е затворен в лагера Белене, където престоява няколко години. След промяната на българската политика по Македонския въпрос в началото на 60-те години на XX век е реабилитиран и награждаван с държавни отличия. Пенсионира се като библиотекар в БАН. Пише лични спомени за периода 1908 – 1950 година, като частично са издадени през 2002 година в Република Македония и цялостно в България през 2010 година.[30] През 1964 година е награден с орден „9 септември 1944“.[31] Шанданов умира в 1971 година в София.[32][33][34][35]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 167.
  2. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  3. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 75, 79, 97.
  4. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 7.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  6. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 75 – 114.
  7. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 116 – 121.
  8. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  9. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 122 – 133.
  10. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 150 – 156.
  11. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 200 – 227.
  12. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 236 – 243.
  13. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 273 – 293.
  14. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 18 – 19.
  15. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 211, 222.
  16. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 20 – 26.
  17. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.202.
  18. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 308 – 310.
  19. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 335.
  20. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 29 – 32.
  21. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 203.
  22. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 235.
  23. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 216.
  24. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 216 – 329.
  25. ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
  26. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 374 – 375.
  27. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 368, 370.
  28. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 329 – 342.
  29. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 394.
  30. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 32 – 34.
  31. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 336.
  32. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 119 – 121, 442.
  33. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  34. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 531 – 532.
  35. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 376.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Шанданов&oldid=12190909“.