Отваря главното меню
Стратиоти – 1530 г.

Стратиотите (на гръцки: Στρατιώτες/stratiotes; на албански: Stratiotët; на италиански: stradioti, stradiotti) са наемници от Балканския полуостров, сражавали се за различни държави от Южна и Централна Европа от XV век – до средата на XVIII век. [1]

Произход и въоръжениеРедактиране

 
Венециански стратиот (1515 – 50)

Тъждествено на еничарите, произхождат от рум миллета. [2][3][4][5] Етимологията на стратиот сочи на селянин задължен с военна служба във Византия. [6]

Стратиотите били лека кавалерия. На бойното поле те застъпват тактиката удари-бягай, използвайки засади, фалшиво отстъпление и други сложни маневри, което ги родее с акънджиите и само донякъде със спахиите, които са обаче тежка конница. [7] Въпреки това, те успешно се противопоставят на френската тежка кавалерия по време на италианските войни. [8]

Известно е, че са отрязвали главите на мъртвите и пленени врагове, тъй като техните командири (наричани капитани) плащали по дукат за глава. [9]

Стратиотите използвали на въоръжение копия, мечове, ятагани, арбалети и ками. Тяхното облекло било смесица от византийски, европейски и османски дрехи. Първоначално бронята им била ризница, но с течение на времето станала по-тежка. Като наемници, стратиотите били платени само докато техните услуги били търсени в Европа. Първото документално свидетелство за наемни стратиоти датира от 1475 г. във Фриули от времето на венецианско-турската война (1463 – 1479). Оттогава Венецианската република съставя леката си кавалерия само от стратиоти, като тяхната численост възлиза на 2200 конници и още 8000 пехотинци, участвали в битката във Форново през 1495 г. По това време се намирали и стратиоти – мюсюлмани. [10][11]

РазпространениеРедактиране

 
Стратиотът Михаил Марул – портрет от Сандро Ботичели, 1496 г.

Благодарение на Венеция, стратиоти били наети във всички европейски армии през XVI век. През 1497 г. Луи XII наема 2000 стратиоти, които били въоръжени с лъкове и аркебузи. [12] Във Франция тези воини станали известни като естрадиоти и аргулети. Според едни данни от това време естрадиотите били наемници от средновековните албански владения, а аргулетите – от Аргос, т.е. от Елада. [13]
Естрадиотите носили шлем. [14] Аргулетите били въоръжени с меч, булава и къс аркебуз и участвали в битката при Дре (1562). Корпусът им във Франция бил разформирован около 1600 г. [15], когато и османските акънджии оредяли след битката при Гюргево.

В Италия стратиотите били на постоянна служба и в Неаполитанското кралство – от времето на Фернандо II. [16][17]

През 1514 г. в Англия Хенри VIII наема стратиоти за борба с Шотландия. През 1540 г. стратиоти наел и Едуард Сиймур. [18][19][20]

През XVII век ролята на този род войска намалява във връзка с масовото навлизане на огнестрелното оръжие. В Османската империя на мястото на акънджиите се появили сеймените и секбаните.

За последно стратиоти били използвани от Мария Терезия (Свещена Римска империя) по време на войната за австрийското наследство – срещу Прусия и Франция. [21]

БележкиРедактиране

  1. Tardivel 1991, с. 134 .
  2. Nicolle, 1989.
  3. Борис Николаевич Флоря, „Выходцы из балканских стран на русской службе“, Балканския исследования, 3. Освободительные движения на Балканах (Москва, 1978), с. 57 – 63.
  4. Hungary and the fall of Eastern Europe 1000 – 1568 by David Nicolle, Angus McBride
  5. Nicol, 1992, p. 37
  6. Стратиот
  7. Downing 1992, с. 66 .
  8. Nicolle & Rothero 1989, с. 36 .
  9. DeCommines, Philippe, Lettres et Negotiations, with comments by Kervyn De Lettenhove, ed. 1868, V. Devaux et Cie. Bruxelles, vol. 2, p. 200, 220.
  10. Setton 1976, с. 494
    Nicolle & Rothero 1989, с. 16 .
  11. Detrez & Plas 2005, с. 134 .
  12. Dictionnaire étymologique de la langue françoise, vol. 1
  13. Virol M. (2007) Les oisivetes de monsieur de Vauban, edition integrale, Champ Vallon, Seyssel, p. 988, footnote 3.
  14. Daniel R.P.G. (1724) Histoire de la milice francoise, et des changemens qui s’y sont … , Amsterdam, vol. 1, pp. 166 – 171.
  15. La Grand Encyclopedie, Eole-Fanucci, Paris (undated), vol. 16, article „Argoulet
  16. Historia del Rey Don Fernando el Catolico: De las empresas y ligas de Italia, book V, p. 3.
  17. LA GUARDIA REAL 2010-11-28.
  18. English Historical Review 2000, с. 192 .
  19. Higham 1972, с. 171 .
  20. Hammer 2003, с. 24
  21. Howard 2009, с. 77 .

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

ОсновнаРедактиране

ДопълнителнаРедактиране