Страхѝлово е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Страхилово
Общи данни
Население 855 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,395 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 5190
Тел. код 06145
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 69732
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Кметство
   - кмет
Страхилово
Николай Димитров
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Страхилово се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 7 km северозападно от общинския център град Полски Тръмбеш и около 36 km северно от областния център град Велико Търново.

През селото минава третокласният републикански път III-407, който на юг води през Полски Тръмбеш към Велико Търново, а на север през селата Павел и Сова̀та – към Свищов. На около 2 km северно от селото третокласният път пресича минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83, водещ на запад към Плевен, а на изток – покрай Пейчиново към връзка с Европейски път Е85 и град Бяла.

Надморската височина при сградата на кметството е около 120 m и намалява на север към минаващия през северната част на селото водослив[1], отвеждащ предимно валежните води на североизток покрай Пейчиново до река Янтра. На север от водослива надморската височина нараства до около 140 m, а на юг – до около 150 m.

Населението на село Страхилово[2], наброявало 3094 души към 1934 г. и 3232 към 1946 г., намалява постепенно до 707 души към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 920 лица, за 815 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 37 – към ромска и за известна част – не се самоопределят или не е даден отговор.[3] Към 2017 г. преобладаващото население на селото е от ромски произход.[4]

ИсторияРедактиране

През 1934 г. дотогавашното име на селото „Хѝбилии“[5] е променено на „Страхилово“[6]. Предполага се, че преди Хѝбилии селото се е наричало „Дисагевец“.

Според предания, първият българин се заселва в тогавашното Хибилии през 1805 г. – Трифон от Полски Сеновец. По онова време селото има 20 – 25 турски къщи и около 60 татарски. До Освобождението българските къщи стават към 60. В селото се преместват да живеят хора от селата Беляковец, Гостилица, Крамолин.[4]

Първото училище в селото е създадено през 1860 г. Вероятно през 1898 г. е създадено читалище „Просвета“. През 1930 г., когато селото е било многолюдно, в него е разкрито и селскостопанско училище, което е съществувало до 60-те години на 20 век.[4]

През 1911 г. в село Страхилово (Хибилии) е открито като прогимназия Народното основно училище „Кирил и Методий“[7], първите съхранявани документи за което са датирани от 1903 г.[8]

На 16 юли 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово.[9] По данни за документите, съхранявани в Държавен архив, Велико Търново[10], през следващите години стопанството има следното развитие и промени:

  • ТКЗС „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1948 – 1958);
  • Клоново стопанство – с. Страхилово към Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово (1959 – 1974);
  • Отраслово плодово-зеленчуково предприятие – с. Страхилово, Великотърновско към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Горна Оряховица (1974 – 1978);
  • Бригада – с. Страхилово, Великотърновско към АПК „Янтра“ – Полски Тръмбеш (1978 – 1982);
  • Бригада – с. Страхилово към АПК „Георги Димитров“ – с. Страхилово, Великотърновско (1982 – 1989);
  • Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1989 – 1991);
  • Земеделска производителна кооперация (ЗПК) „Житен клас“ – с. Страхилово, Великотърновско (1992 – 1992) и
  • последно – Земеделска производителна кооперация (ЗПК) „Житен клас“ в ликвидация – с. Страхилово, Великотърновско (1992 – 1995).

Основното училище „Св. св. Кирил и Методий“, на основание Заповед № РД 14 – 140/06.06.2017 г. на Министъра на образованието и науката, е вписано в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и е закрито, считано от 15.09.2017 г.[11][12]

РелигииРедактиране

Населението на Страхилово изповядва предимно православното християнство.

В селото има православна църква „Света Параскева“[13], намираща се в близост до пътя Велико Търново – Свищов.

Обществени институцииРедактиране

Село Страхилово към 2019 г. е център на кметство Страхилово.[14][15]

Народното читалище „Просвета 1898 – Страхилово“[16][17] към 2017 г. е действащо, има групи за изворен фолклор, за стари градски песни, детска вокална група, група за художествено слово и театрална група, а от скоро – танцов състав. Постепенно започват да се възраждат традициите на селото. Правят се седенки, обичая[18]Жътва“, ходят за билки на Еньовден, празнуват се Бабинден, Осми март, Първи юни, Коледа и други празници.

В Страхилово към 2019 г. има пощенска станция.[19]

Редовни събитияРедактиране

През социализма събора на селото се е провеждал на 7 ноември, а след 1989 всяка година този празник се отбелязва на 14 октомври „Петковден“.

ЛичностиРедактиране

Като кръстник на селото според някои легенди е Страхил войвода.


Източници и бележкиРедактиране

  1. ВОДОСЛЍВ м. Спец. Линия, в която се събират водите на два срещуположни склона, ската. Речник на българския език, водослив
  2. Справка за населението на с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Страхилово
  4. а б в „Янтра днес Live“, Закриват училището и в Страхилово
  5. Справка за с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
  6. Справка за с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново (1492 – 1944), стр. 189
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „К“, фонд 813K Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Страхилово, Великотърновско 1903 – 1960
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г., стр. 282
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 475 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  11. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Страхилово, Основно училище " Св. св. Кирил и Методий"
  12. Общинска стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в Община Полски Тръмбеш, 2.2.1. Състояние на общинската мрежа от детски градини и училища
  13. Национален регистър на храмовете в Република България, Страхилово
  14. Справка за събитията за кметство Страхилово, общ. Полски Тръмбеш
  15. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Страхилово
  16. Детайлна информация за читалище „Просвета 1898 – Страхилово“
  17. Информационна карта за 2016 г., читалище „Просвета 1898 – Страхилово“
  18. ОБИЧА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. 1. Съвкупност от определени действия, свързани с някакъв църковен или друг народен празник, с поверие и др., които са утвърдени по традиция, предават се от поколение на поколение и характеризират народния бит. Речник на българския език, обичай
  19. Български пощи, Пощенски станции, 5190 Страхилово

Външни препраткиРедактиране