Страхилово
Страхѝлово е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
Страхилово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 685 души[1] (15 март 2024 г.) 13,9 души/km² |
Землище | 49,395 km² |
Надм. височина | 179 m |
Пощ. код | 5190 |
Тел. код | 06145 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 69732 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Полски Тръмбеш Георги Чакъров (независим политик; 2003) |
Кметство – кмет | Страхилово Николай Димитров (ГЕРБ) |
Страхилово в Общомедия |
География
редактиранеСело Страхилово се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 7 km северозападно от общинския център град Полски Тръмбеш и около 36 km северно от областния център град Велико Търново.
През селото минава третокласният републикански път III-407, който на юг води през Полски Тръмбеш към Велико Търново, а на север през селата Павел и Сова̀та – към Свищов. На около 2 km северно от селото третокласният път пресича минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83, водещ на запад към Плевен, а на изток – покрай Пейчиново към връзка с Европейски път Е85 и град Бяла.
Надморската височина при сградата на кметството е около 120 m и намалява на север към минаващия през северната част на селото водослив[2], отвеждащ предимно валежните води на североизток покрай Пейчиново до река Янтра. На север от водослива надморската височина нараства до около 140 m, а на юг – до около 150 m.
Населението на село Страхилово[3], наброявало 3094 души към 1934 г. и 3232 към 1946 г., намалява постепенно до 707 души към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 920 лица, за 815 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 37 – към ромска и за известна част – не се самоопределят или не е даден отговор.[4] Към 2017 г. преобладаващото население на селото е от ромски произход.[5]
История
редактиранеПрез 1934 г. дотогавашното име на селото „Хѝбилии“[6] е променено на „Страхилово“[7]. Предполага се, че преди Хѝбилии селото се е наричало „Дисагевец“.
Според предания, първият българин се заселва в тогавашното Хибилии през 1805 г. – Трифон от Полски Сеновец. По онова време селото има 20 – 25 турски къщи и около 60 татарски. До Освобождението българските къщи стават към 60. В селото се преместват да живеят хора от селата Беляковец, Гостилица, Крамолин.[5]
Първото училище в селото е създадено през 1860 г. Вероятно през 1898 г. е създадено читалище „Просвета“. През 1930 г., когато селото е било многолюдно, в него е разкрито и селскостопанско училище, което е съществувало до 60-те години на 20 век.[5]
През 1911 г. в село Страхилово (Хибилии) е открито като прогимназия Народното основно училище „Кирил и Методий“[8], първите съхранявани документи за което са датирани от 1903 г.[9]
На 16 юли 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово.[10] По данни за документите, съхранявани в Държавен архив, Велико Търново[11], през следващите години стопанството има следното развитие и промени:
- ТКЗС „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1948 – 1958);
- Клоново стопанство – с. Страхилово към Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово (1959 – 1974);
- Отраслово плодово-зеленчуково предприятие – с. Страхилово, Великотърновско към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Горна Оряховица (1974 – 1978);
- Бригада – с. Страхилово, Великотърновско към АПК „Янтра“ – Полски Тръмбеш (1978 – 1982);
- Бригада – с. Страхилово към АПК „Георги Димитров“ – с. Страхилово, Великотърновско (1982 – 1989);
- Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1989 – 1991);
- Земеделска производителна кооперация (ЗПК) „Житен клас“ – с. Страхилово, Великотърновско (1992 – 1992) и
- последно – Земеделска производителна кооперация (ЗПК) „Житен клас“ в ликвидация – с. Страхилово, Великотърновско (1992 – 1995).
Основното училище „Св. св. Кирил и Методий“, на основание Заповед № РД 14 – 140/06.06.2017 г. на Министъра на образованието и науката, е вписано в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и е закрито, считано от 15.09.2017 г.[12][13]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 920 | 100,00 |
Българи | 815 | 88,58 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 37 | 4,02 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 50 | 5,43 |
Неотговорили | 15 | 1,63 |
Религии
редактиранеНаселението на Страхилово изповядва предимно православното християнство.
В селото има православна църква „Света Параскева“[15], намираща се в близост до пътя Велико Търново – Свищов.
Обществени институции
редактиранеСело Страхилово към 2019 г. е център на кметство Страхилово.[16][17]
Народното читалище „Просвета 1898 – Страхилово“[18][19] към 2017 г. е действащо, има групи за изворен фолклор, за стари градски песни, детска вокална група, група за художествено слово и театрална група, а от скоро – танцов състав. Постепенно започват да се възраждат традициите на селото. Правят се седенки, обичая[20] „Жътва“, ходят за билки на Еньовден, празнуват се Бабинден, Осми март, Първи юни, Коледа и други празници.
В Страхилово към 2019 г. има пощенска станция.[21]
Редовни събития
редактиранеПрез социализма събора на селото се е провеждал на 7 ноември, а след 1989 всяка година този празник се отбелязва на 14 октомври „Петковден“.
Личности
редактиранеКато кръстник на селото според някои легенди е Страхил войвода.
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ ВОДОСЛЍВ м. Спец. Линия, в която се събират водите на два срещуположни склона, ската. Речник на българския език, водослив
- ↑ Справка за населението на с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Страхилово
- ↑ а б в „Янтра днес Live“, Закриват училището и в Страхилово
- ↑ Справка за с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
- ↑ Справка за с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново (1492 – 1944), стр. 189
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „К“, фонд 813K Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Страхилово, Великотърновско 1903 – 1960
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г., стр. 282
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 475 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Страхилово, Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“[неработеща препратка]
- ↑ Общинска стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в Община Полски Тръмбеш, 2.2.1. Състояние на общинската мрежа от детски градини и училища
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Страхилово
- ↑ Справка за събитията за кметство Страхилово, общ. Полски Тръмбеш
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Страхилово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Просвета 1898 – Страхилово“
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Просвета 1898 – Страхилово“
- ↑ ОБИЧА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. 1. Съвкупност от определени действия, свързани с някакъв църковен или друг народен празник, с поверие и др., които са утвърдени по традиция, предават се от поколение на поколение и характеризират народния бит. Речник на българския език, обичай
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, 5190 Страхилово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-12-25.
Външни препратки
редактиране- Личев, Марин. Страхилово. Страници от миналото. [С.], ЗИП, 2007, 208 с.
- www.youtube.com
- www.bgnow.eu
- Сайт на читалището[неработеща препратка]