Теофания (императрица)

Теофания, или още Теофано (на гръцки: Θεοφανώ; † 10 ноември 897), е византийска императрица, първа съпруга на император Лъв VI.

Теофания
византийска императрица
Menologion of Basil 050.jpg
Родена
865 г.
Починала
10 ноември 897 г. (32 г.)
Погребана Свети Апостоли, Турция

Религия православие
Управление
Период 886 – 897 г.
Предшественик Евдокия Ингерина
Наследник Зоя Зауцена
Канонизация
Празник 16 декември
Семейство
Съпруг Лъв VI Философ
Теофания в Общомедия

ПроизходРедактиране

Теофания е дъщеря на Константин Мартиниак. Произходът на семейството ѝ обаче е неуточнен. Въпреки това Продължителят на Теофан споменава за роднински връзки на семейството с император Теофил (829 – 849). Според разказаната от него история някой си по-стар Мартиниак се сродил с император Теофил, но сред двора започнал да се носи слухът за някакво пророчество, според което семейство Мартиниак ще управлява империята. Поради това императорът принудил своя приближен да се замонаши и изпратил цялото му семейство в манастир.

Според едно мнение семейство Мартиниак са наследници на Фригийската династия и като такива са едни от главните претенденти за византийския престол през 9 век. Според това мнение Мартиниакосите се отделят като клон на Фригийската династия чрез брака на една от сестрите на основателя ѝ, император Михаил II.

Византийска императрицаРедактиране

 
Св. Теофания и Лъв VI

В хрониката на Симеон Метафраст бракът между Теофано и Лъв VI е датиран в „шестнадесетата година от управлението на Василий I“, т.е. 883 г. Василий I е баща на Лъв VI. Въпреки това преди брака си с Василий I, майката на Лъв VI, Евдокия Ингерина, е била любовница на император Михаил III, който е смятан за истински баща на Лъв VI. Във всеки случай бракът на Лъв и Теофания е уреден от император Василий I без да се иска мнението на Лъв. Хладните отношения между баща и син вероятно изиграват своята роля за по-късното разпадане на брака на Теофания.

Василий I умира на 29 август 886 и е наследен от Лъв VI, а Теофания е коронована за негова Августа.

Теофания е известна като начетена и религиозна жена. Според византийската агиография за Теофания, тя посвещава дните си на молитви, псалми и химни към Господ. Императрицата е ктитор и патрон на манастира „Св. Анастасия“ на остров Халки.

Според Метафраст на третата година от управлението си (889 г.) Лъв VI се влюбва в Зоя Зауцена, която става негова любовница.

ОттеглянеРедактиране

 
Теона Солунски и Света Теофания, мозайка от манастира „Света Анастасия Узорешителница

На седмата година от управлението на императора (893 г.) Теофания се оттегля в един от манастирите във Влахерна, отстъпвайки мястото си в императорския двор на Зоя Зауцена. Няма спор, че императрицата е изцяло отдадена на религията, но неизяснен остава въпросът дали замонашването ѝ е доброволно.

Противоречиви са и мненията за официалния статут на Теофания в периода от влизането ѝ в манастира до смъртта ѝ. Според Симеон Метафраст бракът на императора и Теофания е официално разтрогнат през 893 г., което позволява на Лъв VI да се ожени за Зоя. Според Продължителя на Теофан бракът на Теофания не бил разтрогнат, а Зоя продължила да бъде просто любовница на императора.

Теофания умира в манастира си на 10 ноември 897 г., което позволило на Лъв VI и Зоя да се оженят скоро след смъртта ѝ.

Православната църква канонизира Теофания за светица малко след смъртта ѝ, почитайки празника ѝ на 16 декември.

ПотомствоРедактиране

Според „За церемониите“ на Константин VII Багренородни, Теофано родила на Лъв VI дъщеря на име Евдокия, която починала млада и била погребана в църквата „Св. Апостоли“.

МощиРедактиране

В памет на Теофания, императорът изгражда църква наричана първоначално „Света Теофано“, а по-късно „Вси светии“. По-късно нейният саркофаг е пренесен в императорската гробница – църквата „Свети Апостоли“. През 1349 г. саркофагът с мощите е в женския манастир, като в периода на Второто българско царство, най-вероятно през средата на XIV век, мощите ѝ, или част от тях, са пренесени в Търново, където култът към нея набира популярност и тя започва да се възприема като една от закрилниците на Българското царство. По-късно патраирх Евтимий Търновски съставя служба за светицата. След падането на старопрестолния град в османски ръце на 17 юли 1393 г., по сведение на Йоасаф Бдински мощите на светицата, ведно с тези на Петка Търновска и Филотея Търновска, са пренесни във Видин през 1394 г.[1]

Частица от мощите на светицата се пазят в реликвария към иконата на Света Богородица в Рилския манастир.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Петрова-Танева, Мая. Св. императрица Теофана от Константинопол до Търново. // Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. 2016. с. 531–557.
  2. Бакалова, Елка. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. БАН, 2005, ISBN 954-322-087-5.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Theophano, wife of Leo VI“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​