Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово

Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес закрита, съществувала в Североизточна България, области област Шумен и област Силистра.

Железопътна линия 92
Информация
Тип теснопътно междурелсие (600 mm)
Статус закрита
Крайни гари Каспичан, Тодор Икономово
Започва от Каспичан
Свързани линии Железопътна линия 2
Железопътна линия 9
Станции 13
Номер линия 92
Пусната 1916 г.
Закрита 1965
Дължина 72,8 km
Брой линии единична
Междурелсие 600 mm
Електрификация не
Работна скорост 20 km/h

ИсторияРедактиране

Линията е строена от армията по време на Първата световна война по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне Силистра. Строена е на два основни етапа. През 1916 г. е изграден участъкът между Каспичан и Хърсово (31,6 km). През 1917 г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село Сеид Алифакъ (61,9 km). След Ньойския мирен договор последното остава в Румъния заедно с участък от 5,3 km. През 1920 г. линията е предадена от армията на БДЖ, които започват експлоатацията и до гара Крайна (граничното по това време село Махмузлии). През 1935 г. е открито отклонението от гара Ружица до село Божидар (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия 40060 и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до 1964 г., когато поради нерентабилност е закрита и демонтирана.

Каспичан – Тодор Икономово,
Ружица – Каолиново
(600 mm)
  0+000 Каспичан
  5+200 Нови пазар
  12+700 Стoян Михайловски
  15+200 Жилино
  18+500 Войвода
  21+200 Черковище
  25+900 сп. „Могила“
  32+000 Хърсово
  41+000 Долина
  43+400 Ружица
  
   51+100 Вълнари
   5+800 Кус
   56+800 Тодор Икономово
   10+800 Каолиново
  61+900 Сеид Алифакъ

ТрасеРедактиране

Железопътната линия е следвала руслото на Крива река до село Черковище. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото Стана. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазарРедактиране

Приетата политика през 50-те години за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази линия. Поради нерентабилност в края на 1964 г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на Нови пазар като регионален икономически център налага възстановяването и вече със стандартно междурелсие. Дължината на новия клон (вече с № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на 4 юли 1967 г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през 2002 г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
  (Линия 2) София
   (Линия 9) Русе
  0+000 Каспичан
   (Линия 2) Варна
  5+300 Нови пазар

ЛитератураРедактиране

  • Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
  • Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.