Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За селото с това име вижте Каспичан (село).

Ка̀спичан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до градовете Нови пазар и Плиска. Градът е административен център на община Каспичан.

Каспичан
Сградата на Община Каспичан
Сградата на Община Каспичан
Общи данни
Население 3144 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,974 km²
Надм. височина 106±1 m
Пощ. код 9930
Тел. код 05327
МПС код Н
ЕКАТТЕ 36587
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Каспичан
Милена Недева
(ГЕРБ)
Каспичан в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Центърът
 
Гарата на Каспичан

Община Каспичан се намира в централната част на Североизточна България. Граничи с общините Шумен, Нови пазар и Провадия. Административно-териториалното деление включва 9 селища. Заема изключително важно стратегическо положение в Североизточна България.

Град Каспичан се намира на 66 км от Варна и на 120 км средно от двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра. Железопътната гара на града е важен комуникационен и транспортен възел в Североизточна България. В землището на град Каспичан се намира и едноименното село Каспичан, което няма собствено землище.

Трасето на автомагистрала „Хемус“ преминава през града. На територията на общината се намират НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.

Приоритетни отрасли в общинската икономика са туризмът, селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост. Общината разполага с дадености за развитие на екологично и природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Богатото културно-историческо наследство и уникалните природни дадености са предпоставки за превръщането на Каспичан във водеща туристическа дестинация. На нейната територия е разположен НИАР „Плиска“ в който се намира първата българска столица. Крепостта е разделена на външен и вътрешен град. Във Вътрешния град се намират редица постройки измежду които е цитаделата, защитена с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.,5 км от Източната порта се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм, датиран от края IX в. В Плиска Княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на Плисковско-Преславската книжовна школа.

Територията на общината обхваща живописното Мадарско плато и НИАР „Мадара“, където се намира уникалният скален релеф на „Мадарският конник“ обявен от ЮНЕСКО за паметник от световно значение и стойност.

ИсторияРедактиране

Град Каспичан е създаден през 1866 година като железопътна станция Шумлъ на първата железопътна линия Русе – Варна. През годините се развива като тържище и железопътен възел. С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Каспичан е обявен за град [1]. През 1979 година става център на община.

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името е узски, тъй като е тъждествено на името на техен племенен вожд[2].

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1539
 
1946 1929
1956 2566
1965 3629
1975 3997
1985 5909
1992 3955
2001 3689
2011 3116

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3116 100.00
Българи 2449 78.59
Турци 343 11.00
Цигани 56 1.79
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 259 8.31

РелигииРедактиране

Предимно християни.

ИкономикаРедактиране

Условията и даденостите на общината са подходящи, както за отдих, така и за бизнес. Развива се и производство на растителни мазнини и хартиени изделия. В град Каспичан се намира и най-големият на балканите ДАТА-център.

На територията на общината са развити някои от най-крупните производствени мощности:

  • най-голямата в България фирма за санитарен фаянс „Рока България“ АД;
  • „Херти“ АД – производство на опаковки, алуминиеви капачки и термоустойчиви капсули;
  • „Ивет“, Златна нива – преработка на месо и колбаси;
  • „Велпа“ ООД – производство – хартия, целулоза, картон и изделия от тях;
  • „Керамат“ АД – производство на строителни материали,
  • „Крис ойл 97“ ЕООД – производство на рафинирано слънчогледово олио и др.

Градът е важен железопътен център, възлова гара на линиите Варна – Русе и Варна – Шумен – Горна Оряховица – София.

Обществени институцииРедактиране

 
Полицейското управление

По-важни телефони:

  • Телефонен код: 05327
  • Централа: 47-12
  • Кмет: 47-11
  • Заместник кмет: 51-34
  • Секретар: 60-78
  • Главен счетоводител: 60-75
  • Отдел „ТСУ“: 60-80

ЗабележителностиРедактиране

Културните мероприятия се провеждат в културния център, обединил читалище „Пробуда“, градската библиотека и киното.

Някогашният пионерският дом е превърнат в общински детски комплекс.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година в град Каспичан се провеждат различни мероприятия (фестивали, концерти, събори, състезания и др.), свързани с „Дните на моя град“, които в Каспичан започват последната седмица на месец май. На 2 юли всяка година „Рока България“ АД отбелязва своя празник на стадион „Локомотив“, град Каспичан.

ЛичностиРедактиране

 
Културен център „Пробуда“

Кметове на град Каспичан (от 1964 година):

  • От 1964 до 1967 г. кмет е Христо Иванов Пройнов, роден на 19.03.1915 г. в Плиска, починал на 17.03.1978 г.
  • От 1968 до 1978 г. кмет е Христо Петков Христов, роден на 01.07.1934 г., завършил ВПИ, Шумен.
  • От 1979 до 1991 г. кмет е Жеко Иванов Урумов, роден на 26.02.1932 г., завършил ВИНС, Варна.
  • От 1991 до 1999 г. кмет е Николай Борисов Николов, роден на 09.05.1953 г., завършил АОНСУ- София, ВИНС-Варна, ВСУ"Черноризец Храбър"- Варна специалност Право.
  • От 1999 г. г. кмет е Валери Радославов Вълков 3 мандата, роден през 1965 година.
  • От 2015 г. кмет е Милена Недева.

Други личности:

  • проф. Христо Контев – бележит български ентомолог
  • проф. Румяна Йовева – професор по български език

СпортРедактиране

Най-практикувания спорт е хандбал. През 1994 г. е регистриран ХК „Локомотив“ като наследник на секция „Хандбал“ на ДФС „Локомотив“. В тренировъчен и учебно-състезателен процес ежегодно участват около 60 деца на възраст от 8 до 14 години. Най-добро класиране – 4-то място в България (момчета до 12 години) през 2005 г.

Най-добрият състезател по ракетомоделизъм в младша възраст е каспичанец, най-добрия моделист от юношите е отново каспичанец, за това извоюват европейско и световно първенство да се проведе в техния град Каспичан. През 2013 г. се провежда за втори път в България европейско първенство по ракетомоделизъм, а през 2014 г. ще се проведе и първото за България световно първенство по ракетомоделизъм.

КухняРедактиране

Кухнята е традиционна за България.

ДругиРедактиране

Морският нос Каспичан на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на град Каспичан[6].

ИзточнициРедактиране

  1. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  3. „Справка за населението на град Каспичан, община Каспичан, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 7 януари 2017. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kaspichan Point

Външни препраткиРедактиране