Технически култури (на английски: industrial crop) са голяма група растения, които се използват като суровина за различни отрасли на промишлеността. За разлика от групите зърнено-житни и зърнено-бобови култури, културите от тази група принадлежат към различни ботанически семейства и съществено се отличават, както по морфологични особености, така и по биологични изисквания и технология на отглеждане. В зависимост от получените от тях един или друг вид продукти се поделят на няколко групи:

Някои технически култури се явяват растения с двойно, тройно и повече използване. Например ленът, конопът и памукът, освен текстилни влакна дават ленено, конопено и памуково масло, брошът и опиумният мак се явяват и лекарствени растения, а от кориандъра, куркумата и анасона се получават етерични и и моторни масла. Освен това десетки видове растителни подправки (черен пипер, кимион, индийско орехче и др.) се използват в хранително-вкусовата промишленост.[1]

Техническите култури биват едногодишни (лен, картоф, слънчоглед, кимион) и многогодишни (маслина, маслодайна роза, хевея, хмел, женшен) растения и се отнасят към множество ботанически семейства: картофови (картоф, тютюн), сложноцветни (слънчоглед, картамус), кръстоцветни (рапица, горчица), розоцветни (маслодайна роза) и др. Зоните на разпространението им са различни: палмата, маслината, тунга, захарната тръстика и др. са разпространени в тропичните и субтропичните области на Земята, а слънчогледа, лена, захарното цвекло и други се отглеждат предимно в средните и умерените ширини.[1]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране