Тѝпченица е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.

Типченица
Общи данни
Население359 души[1] (15 септември 2022 г.)
12 души/km²
Землище29,83 km²
Надм. височина436 m
Пощ. код3164
Тел. код09124
МПС кодВР
ЕКАТТЕ72432
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(АБВ, ЗНС, Воля)
Кметство
   кмет
Типченица
Георги Георгиев
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Типченица се намира на около 21 km югоизточно от областния център Враца и около 9 km южно от общинския център Мездра. Разположено е в северозападните разклонения на планинския рид Гола глава. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и светлосиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 510 m, в нараства до около 550 – 560 m на север и североизток а на юг намалява до около 460 m.

Общински път свързва Типченица на запад при село Лютидол с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79) и по него на север с Враца, а на югоизток – със село Липница. Черен път (с вероятни елементи на оф-роуд) води от Типченица на север към село Дърманци.

Землището на село Типченица граничи със землищата на: село Дърманци на север; село Лик на север и североизток; село Липница на изток и юг; село Лютидол на юг и югозапад; село Ребърково на северозапад.

Населението на село Типченица, наброявало 1719 души при преброяването към 1934 г., намалява до 680 към 1992 г. и 337 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 413 лица, за 409 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]

ИсторияРедактиране

На запад от Типченица, върху естествено защитена висока тераса[5], се намират развалини на българско средновековно градѝще и на църква. Типченица е старобългарско селище, заварено от османските завоеватели на българските земи с днешното си име. Името му се среща в регистри за войнуци от 1548 г., втората половина на XVI век и началото на XVIII век.[2]

В селото преди 1878 г. са живели черкези. Лидер сред тях бил Джамбулет, или известен още като Джамбалаза, главатар на банда разбойници, които тероризирали околните села с кражби, грабежи, убийства и изнасилвания. Бандата му действа активно в преследването на Ботевата чета през май 1876 г. Някои считат, че Ботев е убит именно от опитен черкезки стрелец, който успява да се промъкне незабелязано до българските позиции. В българската литература е посочен черкезкият предводител Джамбулет, който е водач на черкезката конница, сражаваща се с четата на Ботев. В хода на сражението при Околчица, Джамбулет е застрелян в главата от Георги Апостолов – български четник, което предизвиква временна паника сред черкезката шайка.

В Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. участват трима опълченци от селото.[2]

Обществени институцииРедактиране

ЦъркваРедактиране

Строена е през 1830 г. изцяло с дарения от населението. Градежът завършил за четири години. В летописа на селото се казва, че новият храм израсъл върху основите на стар, от времето преди османската власт. Дълго време тук се помещавало и килийното училище. През 1870 г. зографът поп Петко Влашкоселец я изрисувал цялата, което било рядкост в неговата практика. Любопитно е, че почти всяка библейска сцена носи имената на местните хора дарители, които са я поръчали.

Църквата е известна и с обезглавения образ на бог Саваот. Случката станала през 1880 г., когато хората от Типченица решили да построят кубе на ниската постройка от времето на владичеството и с това да отбележат освобождението си. При разрушаването на стените бил прекъснат стенописът с образа на Бог-Отец и оттогава на стената край купола е останала само брадата му и фигурата.

Дървените икони на два века са добре запазени, защото навремето предприемчив свещеник от съседно село ги събрал и съхранил, докато църквата се рушала.

ХотелРедактиране

На мястото на училището е изграден уютен 3-етажен хотел с ресторант от 120 места, притежаващ собствена изба с бели и червени вина, произведени от местнорастящи сортове грозде.

ПразнициРедактиране

За официален празник на селото се счита 6 септември. Провеждат се тържества и водосвет на паметника на центъра на селото. От 2007 година на празника се провежда фолклорният фестивал надпяване „Типченица пее“, който събира участници и гости от цялата страна.

На 29 юли 2006 г. е проведено първото по рода си надпяване в селото. Празненството се състои на Калнева могила. Присъстват 1700 души. Участват над 17 състава. На фона на хубавата музика се извива хоро от млади и стари. Надпяването печели хорът на с. Типченица. Това се превръща в традиция за селото.

Голям празник също са датите 1/14 февруари (Трифон Зарезан), когато се зарязват лозите с много музика, народни обичаи и вино, с което е прочута Типченица.

В селото се възстановява традицията на курбаните, които се правят на празниците св. Дух, св. Илия, св. арахангел Михаил.

ЗабележителностиРедактиране

От селото има маршрути до Черепишкия манастир и други забележителности.

В района има много добри трасета off-road, както и прекрасни места за къмпингуване.

Известни жителиРедактиране

  • Драган Вучев – герой от Балканските войни 1912 – 1913 г. от опълченците от XII призивен набор на 1-ва софийска дивизия.
  • Иван Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[6]
  • Йордан Кръстев – офицер от запаса, училищен инспектор, основоположник на вестник „Искърски Фаръ“, създател и участник в строежа на читалището в Мездра, затворен като „враг на народа“ във Врачанския затвор (1944) заради посрещането на цар Борис III с хляб и сол, когато влакът минава през Мездра.
  • 105-годишният Петър Цинцарски.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране