Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

„Тѝча“ (старо име: „Виница“) е язовир на река Голяма Камчия в Североизточна България. Разположен е в речната долина преди Преславския пролом. [1].

„Тича“
Язовир „Тича“
Язовир „Тича“
Местоположение
43.0436° с. ш. 26.7511° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеОбласт Шумен, България
Надм. височина185 m
Построен1973
Язовирна стена
Видземнонасипна стена
Височина55,50 m
Езеро
Площ18,7 km2
Воден обем311 000 000 m3
ПритокКамчия
ИзточникГоляма Камчия, Елешница
„Тича“ в Общомедия

Той е седмият по големина в страната след язовирите „Мандра“, „Искър“, „Студен кладенец“, „Жребчево“, „Огоста“ и „Батак“.

Местоположение

редактиране

Намира се в Шуменска област, най-близкият град е Велики Преслав, който е на по-малко от 10 km от преливната стена на язовира. Близки градове са също Върбица – на 18 km, и Шумен – на 40 km.

Язовирът е в експлоатация от 1973 г. Стената му е земнонасипна. Той регулира високите води на реката. Използва се за напояване.[1]

По долината на река Камчия е регистрирана най-голямата в Североизточна България гъстота на тракийски могилни некрополи от периода V – III в. пр.н.е. Немалък брой от тях се откриват край бреговете на съвременния язовир „Тича“. От най-дълбока древност в този регион съществуват селища, което се дължи на богатите почви, обилната влага, както и на редица други преимущества, дарявани от водите на пълноводната Камчия.[2]

При създаването на язовира под нивото на водите му остават селата и землищата на Виница и Староселка[3]. Жителите им са изселени.

Хидрография

редактиране

Общият обем на язовира е 311 800 000 m³ – 271 800 000 m³ полезен обем и 40 000 000 m³ мъртъв обем. Височината на стената е 55,5 m, а залятата площ при пълен язовир е 18,7 km². Обиколката му е над 100 km – най-голямата язовирна обиколка в България.

Рибно богатство

редактиране

В язовира могат да се ловят разнообразни видове риба. Рекордът на „Тича“ (а и на България) за улов с въдица е 112 kg сом с дължина 254 cm, уловен от пловдивчанина Красимир Александров.

Източници

редактиране
  1. а б Енциклопедия България, т. 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 662
  2. Георги Атанасов, Юри Йоргов, Тракийските гробници в могилата край с. Сушина, Шуменско; Изв. на Ист. музей – Шумен, Книга XIII, стр. 49
  3. Национален регистър на населените места. Информация за с. Староселка, общ. Иваново, Шуменски окр. – 30/11/1965

Външни препратки

редактиране