Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Тѝча е язовир в Североизточна България.

Тича
Ticha 15.jpg
Язовир Тича
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.0207° с. ш. 26.7958° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Шумен, България
Надм. височина 185 m
Построен 1973
Язовирна стена
Вид земнонасипна стена
Височина 55,50 m
Езеро
Площ 18,7 km2
Воден обем 311 000 000 m3
Източник Голяма Камчия, Елешница
Тича в Общомедия

Той е седмият по големина в страната след „Мандра“, Искър, „Студен кладенец“, „Жребчево“, „Огоста“ и „Батак“.

МестоположениеРедактиране

Намира се в Шуменска област, най-близкият град е Велики Преслав, който е на по-малко от 10 km от преливната стена на язовира. Близки градове са също град Върбица – на 18 km, и град Шумен – на 40 km.

История и строителствоРедактиране

По долината на река Камчия е регистрирана най-голямата в Североизточна България гъстота на тракийски могилни некрополи от периода V–III в. пр.Хр. Не малък брой такива се откриват край бреговете на съвременния язовир Тича. От най-дълбока древност в този регион съществуват селища, което се дължи на богатите почви, обилната влага, както и на редица други преимущества, дарявани от водите на пълноводната Камчия.[1]

Старото име на язовира е „Виница“. При създаването му под нивото на водите му остават селата и землищата на Виница и Староселка. Жителите им са изселени.

ДанниРедактиране

Общият обем на язовира е 311 800 000 m³ – 271 800 000 m³ полезен обем и 40 000 000 m³ мъртъв обем. Височината на стената е 55,50 m, а залятата площ при пълен язовир е 18,7 km². Обиколката му е над 100 km – най-голямата язовирна обиколка в България.[2]

Рибно богатствоРедактиране

В язовира могат да се ловят разнообразени видове риба. Рекордът на Тича, а и на България, за улов с въдица е 112 кг. сом с дължина 254 cm уловен от пловдивчанина Красимир Александров.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Георги Атанасов, Юри Йоргов, ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ В МОГИЛАТА КРАЙ С. СУШИНА, ШУМЕНСКО; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 49
  2. Енциклопедия България, т.6 С-Ти, Издателство на БАН, София 1988, стр. 662

Външни препраткиРедактиране