Отваря главното меню

Тодор Михайлов Панайотов е български художник-график.

Тодор Панайотов
Роден
27 април 1927 г.(1927-04-27)
Починал
24 февруари 1989 г. (на 61 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители Илия Бешков
Направление графика, илюстрация

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 27 април 1927 г. в София. През 1953 година Панайотов завършва Висшия институт по изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност графика и илюстрация при професор Илия Бешков.

Женен е за художничката Жана Костуркова, дъщеря им Елена Панайотова също е художничка.[1]

ТворчествоРедактиране

Работи графика, илюстрация, оформление на книгата и стенни монументални изкуства. Използва основно техниките офорт, акватинта и литография, гваш, креда, темпера, прилага новаторски подход към графиката, комбинирайки я с фотографии и цветове. В картините му силно са застъпени историческата тематика, пейзажите и морето. Над започнатия през 1960 година графичен цикъл „Български жени“ работи до края на живота си, като непрекъснато го обновява.

Панайотов илюстрира много книги, измежду които: Следите остават на Павел Вежинов (1954), Мълчаливи герои на Дора Габе (1955), Гостенчета крилати на Ангел Каралийчев (1960), Под игото на Иван Вазов (1965), Записки по българските въстания на Захари Стоянов, Тютюн на Димитър Димов.

От 1953 година датират и първите му участия в общи художествени изложби на СБХ и изложби на книгата в България, както и представителните изложби на българско изкуство зад граница — Белград, Берлин, Будапеща, Букурещ, Варшава, Виена, Делхи, Мексико, Мишколц, Москва, Пекин, Прага, Токио. Взема участие в биеналетата на графиката в Краков, Лиеж, Лугано, Любляна, Милуз, Сау Паулу, Флоренция, Фрехен, Хайделберг. Самостоятелни изложби организира в Пловдив, Русе, Сливен, София, както и в Арецо, Грац, източен и западен Берлин, Флоренция, Шверин. Творби на Панайотов са притежание на НХГ, СГХГ, градските художествените галерии в Бургас, Добрич, Пловдив и други галерии в страната.

Графични циклиРедактиране

  • 1960–1987 – „Български жени“
  • 1963 – „Септември 1923“
  • 1968 – „Земя“
  • 1968 – „Войнишко въстание 1918“
  • 1968–1970 – „Исторически сцени“
  • 1970–1973 – „Второ българско царство“
  • 1973 – „Несломим протест“
  • 1975 – „Възпоменание“

Монументални творбиРедактиране

Награди и отличияРедактиране

Тодор Панайотов е носител на много награди за графика: на международните биеналета в Сау Паулу (1963) и Краков (1968), на международната изложба на книгоизкуството в Лайпциг (1968). През 1972 година му е връчена наградата на СБХ за графика на името на Веселин Стайков. Носител е на орден „Кирил и Методий“—II степен (1963) и „Червено знаме на труда“ (1977). Лауреат е на Димитровска награда през 1976 година.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. За удоволствието в удоволствието: Световете на Елена Панайотова, в-к „Култура“
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.

Външни препраткиРедактиране