Отваря главното меню

Трайко (Трайче) Христов Доревски е български общественик, публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Трайче Доревски
български общественик
Доревски със сестрите си Мария и Огнена, 1890-те години. Т. К. Апостолов, София
Доревски със сестрите си Мария и Огнена, 1890-те години. Т. К. Апостолов, София

Роден
Починал
1945 г. (78 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия

БиографияРедактиране

Трайче Доревски е роден в град Ресен, тогава в Османската империя. Родът му произхожда от село Нъте. Братовчед е на Андрей Ляпчев, а баща му се занимава с грънчарство.[1] През 1882 година е избран за член на Ресенската българска община заедно с Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик и Димитър Чокалев, като за председател е избран поп Ставре.[2] По същото време учителства в Ресен, тогава негов ученик е Симеон Радев, който го описва така:

Пръв въведе в ресенското училище съвременния начин на преподаване и създаде в него нов ред и нова атмосфера. Мечтателна природа, той, като всички мечтатели, излъчваше голямо очарование. Ние учениците много го обичахме и с голяма радост ходехме на училище.[1]

Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След това преподава в Съботско, Охрид и други. Член на Цариградския революционен комитет (1894 - 1895) и на революционния комитет на ВМОРО в Ресен (1895). През 1894 година участва на Ресенското съвещание на ВМОРО заедно с Христо Татарчев, Даме Груев, Пере Тошев, Атанас Лозанчев, Георги Пешков, Григор Попев, Александър Чакъров, Александър Хаджипанов, Тодор Станков, Атанас Мурджев и Никола Наумов[4]. Съвещанието съвпада с освещаването на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, за което събитие Трайче Дорев пише своята „Мелодрама“. По-късно учителства в Сяр.

Емигрира в България и дълги години е гимназиален учител в София и редактира вестниците на Демократическата партияЗнаме“ и „Пряпорец“.[5][6][7]

През 1909 година основава списание „Семейно огнище“ и се занимава с научноизследователска дейност.[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Дорев
 
Трайче Доревски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аце Дорев
 
Панчо Дорев
 
Линка
 
Хололчев
 
Иван Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Дорев
 
 
 
Крум Хололчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, 1967, УЧЕНИК В РЕСЕН
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  4. Мирчев, Б. Спомени на някои активни дейци в македонското революционно движение, ИИБИ, т. 6, 1956, с. 482-497
  5. Николов, Коста. Странстванията на един учител Спомени на Коста Николов, Коралов и сие, София, 2001
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 204. ISBN 954321056X
  7. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 29