Георги Пешков
Георги Спиров Пешков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Георги Пешков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1887 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Спиро Пешков |
| Братя/сестри | Рампо Пешков Никола Пешков |
Биография
редактиранеГеорги Пешков е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. Баща му Спиро Пешков е ортомар – занимава се с търговия на въжарски изделия и дълги години е съветник в Прилепската българска община. Георги Пешков също се занимава с търговия с въжета. Брат е на Никола Пешков и Харалампи Пешков, също дейци на ВМОРО. Завършва българската гимназия в Битоля. Свързва се с Даме Груев и Пере Тошев след 1892 година,[2][3] които го привличат към ВМОРО. От 1895 до 1901 година е член на околийския революционен комитет, а от 1901 – на Битолския окръжен комитет заедно с Анастас Лозанчев и Пере Тошев.[4] До края на 1901 година по нареждане на Гоце Делчев изготвя правилник на четите на ВМОРО, който се използва само в Битолския революционен окръг.[5] Скоро след това е арестуван от властите по време на Йосифовата афера, осъден е на смърт[6] заменена със 101 години и затворен в Битолския затвор. Амнистиран през март 1903 година,[7] Пешков става четник при Никола Русински. Като член на окръжния комитет участва на Смилевския конгрес през май. Тогава заедно с Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче и Янаки Петров[8] са избрани за членове на кичевското ръководно тяло, а Пешков е районен началник на Поречието.[9]
По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в ръководното тяло на кичевския район. След въстанието остава нелегален и участва в борбата със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Делегат е на Прилепския конгрес в 1904 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Кръстьо Гермов и Сборна партизанска рота на МОО.[10] През Междусъюзническата война в 1913 година действа в тила на гръцките части заедно с войводата Михаил Думбалаков.[11] Загива в битката при Лахна на 20 юни 1913 година[12] или от холера при отстъплението от Сяр.[13][14]
Родословие
редактиране| Спиро Пешков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Харалампи Пешков (1877 – 1902) | Никола Пешков (1881 – 1903) | Георги Пешков (1887 – 1913) | Васил Пешков (1881 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 358.
- ↑ Алманах „Македония“. София, 1931, стр. 777.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 35.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129, 181.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570, 548.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 276.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 7.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.