Никола Наумов

български революционер, дипломат и журналист
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер. За политика от Република Македония вижте Никола Наумов (кмет).

Никола Наумов е български революционер, дипломат и журналист, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Наумов
български революционер, дипломат и журналист
Снимка на младоженците Гена Димитрова Качулева и Никола Наумов Македонски, 1897 г.[1]
Снимка на младоженците Гена Димитрова Качулева и Никола Наумов Македонски, 1897 г.[1]

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Народен представител в:
XVII ОНС   
Македоно-одрински преглед, под редакцията на Никола Наумов.

БиографияРедактиране

Наумов е роден около 1871 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в българската гимназия в Солун, но е изключен за участие в ученическия бунт в 1888 година. Продължава обучението си в сръбската столица Белград. Следва висше образование в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, от който е изключен след убийството на министър Христо Белчев в 1891 година. В София е член на Младата македонска книжовна дружина.[2] От 1891 година до лятото на 1894 година е учител в различни селища в Македония, включително в Солун.

От 1894 до 1903 година заедно с Тома Карайовов издава вестник „Право“. С него издава и вестник „Автономия“.[3] През декември 1895 година е делегат от Софийското македонско дружество на ІІ конгрес на Македонската организация. На III конгрес през ноември 1896 година е избран за резервен член на Върховния комитет. На следната 1897 година става секретар на Българското търговско агентство в Скопие. Делегат е на ІХ (юли - август 1901) и Х конгрес (юли - август 1902) на Върховния комитет, като е привърженик на Борис Сарафов.[4] При разцеплението подкрепя крилото на Христо Станишев и Тома Карайовов. Христо Силянов пише:

...Т. Карайововъ и Ник. Наумовъ — първиятъ силенъ съ диалектиката си, вториятъ — съ язвителния си езикъ, бѣха главнитѣ пера, които изнасяха идейната и обикновената вестникарска полемика срещу „върховизма“.[5]

През май 1903 година влиза в Македония с четата на Яне Сандански.[6] В 1904 година е сред редакторите на Мемоара на Вътрешната организация.[7] От 1905 до 1907 година издава легалния политически орган на ВМОРО списание „Македоно-одрински преглед“. След Хуриета в 1908 година е кореспондент на Министерството на външните работи в Солун. Опитва се да помири десницата и санданистите във ВМОРО, но е член на Съюза на българските конституционни клубове.[3]

Делегат е от Щип на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[8]

Издава вестник „Право“ (1910 - 1913), който се стреми към обединение на революционните фракции. В 1913 година редактира вестник „Изгрев“, а от 1913 до 1915 година вестник „Политика“. Депутат е в XVII Обикновено народно събрание (1914-1919) от Струмишка околия.[9][10][11][12]

БележкиРедактиране

  1. ДА – Ямбол, фонд 1161, опис 1, а.е. 27, л. 1
  2. Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.
  3. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 408.
  4. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 156.
  6. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 117.
  7. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 348.
  8. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 38.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
  11. Енциклопедия България, 1984, т. 4, стр. 493.
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 322.