Траян Негриев
Траян (Трайко) Негриев Фръчковски е български зограф и резбар от Македония, творец от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Траян Негриев | |
български зограф и резбар | |
Роден |
1810 г.
|
---|---|
Починал | 1884 г.
|
Биография
редактиранеТраян Негриев е роден около 1809/1810 година в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя. Негов баща е известният български резбар Негрий Блажев. Траян се обучава също за зограф и резбар и работи често с баща си и братята си Макрий и Гюрчин. Траян работи и със синовете си Нестор и Евтим. Траян Негриев е автор на икона на Св. св. Кирил и Методий в църквата „Света Петка“ в Галичник.[1]
Траян участва във вътрешната украса на Бигорския манастир с баща си Негрий и братята си Макрий и Гюрчин.[2][3]
Траян и братята му Макрий и Гюрчин са автори на иконостаса в пловдивската църква „Света Неделя“, който е един от най-големите от Възраждането с ценна дърворезба.[4] Те са изпълнители и на релефната украса на капителите – тънка художествена работа, наричана по онова време „кюлюмджиийство“.[5]
След Освобождението Траян и Гюрчин работят из Източна Румелия. По спомени на внука на Траян Данаил Несторов, Траян е автор на дърворезбата на къщи в Пловдив. По време на работа по един таван Траян пада от скелето и пострадва зле, след което е относен в Галичник, където умира в 1883 или 1884 година.[1]
Родословие
редактиранеБлаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 215.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 211.
- ↑ Македонски возрожденци и револуционери. Албум (Уредник: Ѓорѓи Абаџиев.), Скопје, 1950, стр. 15.
- ↑ Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
- ↑ Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив // www.plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 10 април 2014 г.