Илия Пефев Христов Фръчковски е български художник – живописец.

Илия Пефев
живописец
Роден
Починал
1988 г. (88 г.)
Националност България

Биография редактиране

Илия Пефев е роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, специалност живопис в класа на професор Иван Ангелов. От 1922 година членува в Дружеството на независимите художници.

В началото на творческия си път Пефев създава творби предимно на селска тематика. През 1926 година участва в обща художествена изложба в Прага, където получава висока оценка за работата си. В по-късните си творби се ориентира към портрет, многофигурни композиции, натюрморт, но има композиции и с политическа и историческа насоченост.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, художествената галерия във Враца и в други галерии в страната.

През 1969 година е награден с орден „Кирил и Методий - I степен“, а през 1979 година – с орден „Червено знаме на труда“.[1]

Църковна живопис редактиране

Наред с кавалетната живопис, Илия Пефев работи усилено в областта на църковната стенопис. В периода 1924 – 1926 година, заедно с колектив от художниците Господин Желязков, Стефан Иванов и Никола Маринов, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев, Пефев участва в изписването на катедралния храм „Свети Димитър“ във Видин.[2] В 1936 година заедно с Георги Желязков, Георги Богданов и Александър Давидов довършва стенописите в троянската църква „Света Параскева“.[3] Между 1938 и 1940 година Пефев работи по стенописите на църквата „Света Параскева“ в град Бяла Слатина.[4] През 1940 е нает да изрисува иконостаса и стените в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в село Рогозен. [5] През 1942 година изографисва църквата „Успение Богородично“ в Тръстеник. През 1949 година работи по църквата „Успение Богородично“ в София.[6] През 1957 изографисва притвора на Черепишкия манастир, следвайки реалистичния стил на иконописта в храм-паметникd „Свети Александър Невски“.[7] През 1967 година под ръководството на професор Никола Кожухаров, Илия Пефев и Невена Кожухарова работят по стенописите в църквата „Света Троица“ в Добрич.[8] Дело на Илия Пефев и Григор Димитров са стенописите в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливница.[9]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки редактиране

  1. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  2. Информация за храм „Свети Димитър“, Видин
  3. Църква „Св. Параскева - Петка“ – гр. Троян // Официален туристически портал на община Троян. Посетен на 2 април 2018.
  4. Църква „Света Параскева“, Бяла Слатина, Национален публичен регистър на храмовете в Република България
  5. Информация за Храм „Св. св. Кирил и Методий“ - Рогозен, сайт на Община Хайредин
  6. Църква „Успение Богородично“, София, Национален публичен регистър на храмовете в Република България
  7. Информация за Черепишкия манастир Архив на оригинала от 2008-11-20 в Wayback Machine., www.mezdra.archbg.net
  8. Църква „Св. Троица“ в гр. Добрич Архив на оригинала от 2015-02-16 в Wayback Machine., pravoslavie.bg
  9. Ставрев, Драгомир. Православен храм „Св. св. Кирил и Meтoдий“ // Община Сливница, 7 април 2009. Посетен на 10 април 2016.