Трифон Балкански

Трифон Рангелов Трифонов (Балкански) е български партизанин, военен деец и офицер, генерал-лейтенант.

Трифон Балкански
български партизанин и генерал-лейтенант
Роден
Починал

Образование Военна академия „Фрунзе“
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Трифон Балкански е роден на 27 март 1920 г. в село Спанчевци, Фердинандско. Член на РМС от 1938 г., а на БРП (к) от 1942 г. Член на ЮКП.

Завършва прогимназия. От 1935 г. работи като общ работник в Берковица, а от следващата година е ратай в бъдещия квартал (тогава село) Илиянци. Между 1938 и 1939 г. е сладкар в София. След това до 1940 г. е керамичен работник. Член е на районен комитет на РМС и секретар на секторен ремсов комитет. През 1941 г. изкарва наборна служба в трети пехотен бдински полк във Видин. Тогава завършва кандидат-подофицерска школа. През есента на 1941 г. се създава ремсова организация в полка, на която е член. Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. Като войник от Трети пехотен бдински полк, дислоциран в Поморавие, дезертира и се присъединява към Топличкия партизански отряд на ЮНОА на 29 май 1942 година. Там става партиен секретар след известно време. През юли и август 1942 г. е заместник-политически комисар и ръководител на самостоятелната „Пасячка“ партизанска група. От септември 1942 г. е политически комисар на отделение в района на планината Велики Ястребец. Назначен е да поддържа връзка с българските войници от гарнизоните в Крушевац, Прокупле, Нлаце и други. От януари 1943 г. е заместник-командир на Църнотравския партизански отряд, но поради липса на командири е назначен за временен командир на отряда до 25 април 1943 г.[1]. По заповед на Светозар Вукманович е изпратен на 29 април 1943 г. за заместник-командир на трета оперативна зона на НОВ и ПОМ. При пристигането му ръководството на Зоната се е сформирало и той става военен инструктор. Временно е политкомисар на Зоната (от юли 1943) и на втора македонска ударна бригада (20 декември 1943-март 1944)[2]. Участва в създаването на Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ и е негов политически комисар до 18 март 1944 г., когато се влива в Трънския партизански отряд[3].

При сливането на войнишкия батальон в Трънския партизански отряд на НОВА е и негов политически комисар. Участва в битката при Батулия в състава на Втора софийска народоосвободителна бригада, на която е политически комисар. На 9 септември 1944 г. участва заедно с партизански отряд "Христо Михайлов" в установяването на властта на БКП в Монтанско.

Участва във войната срещу Германия като помощник-командир на 2-ра Конна бригада (1 октомври 1944). Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, втори клас и югославския орден „Партизанска звезда“.[4] Завършва краткосрочен курс във Военното училище.

Служи на командни длъжности в БНА.[5] като заместник-командир по политическата част на батальон и бригада, комендант на Министерството на народната отбрана, началник на отдел в Държавна сигурност, заместник-командир на дивизия. Завършва пълния курс на военната академия „Фрунзе“ в СССР. В периода 1955 – 1962 г. е командир на осемнадесета мотострелкова дивизия[6]. От 1948 г. е полковник, а от 19 септември 1959 е генерал-майор. Достига до военно звание генерал-лейтенант. Преподавател и началник на катедра във Военната академия в София. Бил е секретар на партийната комисия при Министерството на народната отбрана. Член е на бюрото на ЦК на борците против фашизма и капитализма. Първи заместник-завеждащ отдел „Военен“ на ЦК на БКП (1965 – 1989). Член на ЦК на БКП (1971 – 1986). От 1989 г. до своето пенсиониране е председател на Централния съвет на Организацията за съдействието на отбраната[7]. Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (Указ №539 на Държавния съвет).[8] През 1970 г. е награден с орден „Народна република България“, I ст. На 27 март 1980 г. е награден от началника на Строителни войски с медал „За заслуги към Строителните войски“[9].

Автор на мемоарната книга „Нашите партизански пътища. Спомени“, С., 1985.[10]

ИзточнициРедактиране

  1. Колектив. Живот-епопея. Книга за генерал Трифон Балкански. ИК „Нов свят“, 2008, с. 14
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 15
  3. Колектив. Живот-епопея. Книга за генерал Трифон Балкански. ИК „Нов свят“, 2008, с. 15
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945-енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 15
  5. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 415
  6. Колектив. Живот-епопея. Книга за генерал Трифон Балкански. ИК „Нов свят“, 2008, с. 250
  7. Колектив. Живот-епопея. Книга за генерал Трифон Балкански. ИК „Нов свят“, 2008, с. 9
  8. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 413
  9. Колектив. Живот-епопея. Книга за генерал Трифон Балкански. ИК „Нов свят“, 2008, с. 188
  10. с. 43[неработеща препратка]