Узунджовски панаир

Узунджовският панаир е най-големият и най-прочутият панаир в българските земи до Освобождението (1878). Провежда се в днешното село Узунджово, Хасковска област.

Паметник за панаира в Узунджово

Време на провежданеРедактиране

Традиционно панаирът се провежда ежегодно през септември, но датите му на откриване и закриване, както и общата продължителност, се променят. В някои периоди се провежда от 15 септември до 15 октомври. В началото на XIX век става 15-дневен и се разкрива преди гроздобер[1]. Според данни от 1857 година продължителността му е 8 дни, започвайки от 8 септември[2]. Датата 8 септември се посочва и в източници от 1874 г.[3]

Стопанско значениеРедактиране

Смята се, че панаирът възниква като пазарище около християнски храм. Според автрийския историк Йозеф фон Хамер панаирът е основан през 1593 година от везира Синан паша[4]. От XVI век е традиционен и субсидиран от властта и осигурява контакт на местното население с европейски търговци. Панаирът е център за търговия на едро с някои земеделски произведения като розово масло, с кожи и местни занаятчийски стоки – кожарски от Пловдив, Пещера, Охрид, килими от Сливен и Пирот, метални произведения от Габрово и Самоков, гайтани и конци от Карлово, Сопот, Калофер, Пловдив. Наред с това Узунджово е важно посредническо звено при вноса на европейски индустриални стоки в Османската империя[1].

В „Цариградски вестник“ от 1849 година се съобщава, че „от вехто време“ в панаира взимат участие търговци от „Мала Азия, Армения, Каръм, Росия, Лехия, Немско“.[5] Жером-Адолф Бланки определя проведения през 1841 година панаир като „сборище на повече от петдесет хиляди души“.[6]

Цели еснафи в различни градове работят през годината, за да продават на панаира. Абаджийският еснаф в Стара Загора, например, който наброява 45 дюкяна, изпраща голямата част от продукцията си на Узунджовския панаир.[7]

През 1870-те години поради подобрените транспортни връзки в Османската империя, включващи изграждането на железопътни линии и засилването на търговията по морските пристанища, икономическото значение на Узунджовския панаир намалява. В някои източници се приема, че последният панаир в Узунджово е устроен през 1876 година[1], но в Княжество България, макар и не със същото значение, той е възстановен. Съгласно заповед от 1902 година панаирът в Узунджово се открива във всеки последен петък на месец септември и продължава три дни. Той е предназначен за търговия на праматарски стоки и едър добитък.[8]

 
Площадът пред църквата „Успение Богородично“, където са се намирали сградите на Узунджовския панаир

Социална и културна роляРедактиране

Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални и културни контакти. В дописка в цариградския вестник „Век“ от 1874 година се отбелязва:

„ В него ся срещат нашите сънародници от всичките почти страни, гдето живеят българе...там ся среща нишкият жител с варненският, русчушкият с македонецът, пловдивчанинът с търновецът, среща ся на нейтралното поле на търговията, гдето не е прието началото на различието по народи и по племена, но гдето съплеменикът и сънародникът по естествена наклонност намерва случай да изучи и отблизо характерът на ония, които говорят язикът му.[3] “

През 1860 година на Узунджовския панаир представители на 32 български града (734 търговци) подписват изложение по българския църковен въпрос[9]. Изложението, отпечатано във вестник „България“, е израз на недоволството на българите от Цариградската патриаршия[10].

По време на панаира се извършва и значителна търговия на книжарски стоки, включително продажба на книги на български език[3].

БележкиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Узунджовски панаир.
  1. ↑ а б в Енциклопедия „България“, т. 7, София 1996, с. 143
  2. ↑ Месецеслов за 1857, 1, с. 23. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 227
  3. ↑ а б в в. „Век“, Цариград, год. 1, № 33, 7 септември 1874. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 243
  4. ↑ Узунджовският панаир, haskovo-online.com
  5. ↑ „Цариградски вестник“, Цариград, № 69, 15 октомври. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 227.
  6. ↑ Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година, София 2005, с. 140
  7. ↑ Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 41
  8. ↑ Списък на панаирите и пазарите в Царство България през 1914 година, София 1914, с. 14.
  9. ↑ Петров, Петър и Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, София 2003
  10. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 29

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Узунджовски_панаир&oldid=10430321“.