Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Най-говорените уралски езици са естонският, финският и унгарският.

Уралски езици
Географско разпределение на финските, угърските, самоедските и юкагирските езици
Географско разпределение на финските, угърските, самоедските и юкагирските езици
РазпространениеСеверна Европа, Сибир
Говорени от25 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Уралски езици в Общомедия

Родословно дърво

редактиране

Въпреки че вътрешната структура на уралското семейство е спорна от времето на първоначалната хипотеза за семейството, две подсемейства, угро-финско и самоедско са признати за отличаващи се едно от друго.

Полагани са много усилия, за да се установи връзката между уралските езици и езиците от другите главни езикови семейства в света. Вероятно най-малко противоречива, макар че всички подобни хипотези са спорни, е връзката между уралските езици и юкагирския. В миналото много популярни са хипотезите за особена връзка с алтайските езици, но през последните десетилетия те губят почва.

Теориите, включващи уралското семейство в хипотетични суперсемейства са:

Класификация на езиците

редактиране

Следва традиционната класификация на уралските езици. Остарелите имена са в курсив.

самоедски езици

угро-фински езици

Външни препратки

редактиране