АКФ Фиорентина

(пренасочване от Фиорентина)

АКФ „Фиорентина“ (на италиански: ACF Fiorentina, Associazione Calcio Firenze Fiorentina, Асочационе Калчо Фиренце Фиорентина) или на български Флорентинско футболно фружество „Фиорентина“ е италиански футболен клуб, базиран в град Флоренция, регион Тоскана. Първоначално официалните цветове на клуба са червено и бяло, но през 1928 г. са променени на виолетово и бяло, каквито са и до днес. Оттам именно произлиза и прозвището на тима „виолетовите“ или „Виола“. Отборът играе своите домакински мачове на стадионАртемио Франки“ (47 290 седящи места) от 1930 г.

Flag of Italy.svg АКФ Фиорентина
Associazone Calcio Firenze Fiorentina S.p.A
ACF Fiorentina.svg
Емблема на футболния клуб
Прозвище „виолетовите“
„Виола“
„Фио“
Основан 26 август 1926 г.  (на 94 г.)
2002 (възстановен)
Държава Италия
Стадион Артемио Франки
Капацитет 43 147 [1]
Президент Flag of Italy.svg Flag of the United States.svg Роко Комисо
Старши треньор Flag of Italy.svg Чезаре Прандели
Първенство Серия А
2020/21 15-о RedDownArrow.svg (-5)
Уебсайт www.acffiorentina.it
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
АКФ Фиорентина в Общомедия

ИсторияРедактиране

Клубът е основан на 26 август 1926 г. след сливането на спортното дружество „Либертас“ и СК „Фиренце“. С името ФК Клубе Либертас Фиориензе печели първия си трофей през сезон 1939/40, когато печели Купата на Италия, а през сезон 1955/56 печели и първото си Скудето. През сезон 1960/61 отборът печели за втори път Купата на Италия и постига първия си значителен успех в Европа, печелейки КНК, като на финала побеждава отбора на „Глазгоу Рейнджърс“. През 60-те години клубът печели още една Купа на Италия (1965/66), Купата Митропа (1966) и става за втори път шампион (1968/69). През 1975 г. Купата на Италия е спечелена за трети път, но оттогава чак до края на 90-те настъпва лош период за тима, чийто връх е изпадането на отбора в Серия Б през сезон 1993/94. След завръщането си в Серия А, „виолетовите“ успяват да спечелят още няколко купи, а именно Купата на Италия (1996, 2001) и Суперкупата на Италия (1996).

През 2001 г. започват рязко влошаване на финансовото състояние на клуба. Той е неспособен да плаща заплатите на играчите си, а дългът набъбва до 50 милиона долара. В унисон с финансовото състояние отборът изпада в Серия Б след края на сезон 2001/02. Малко след това клубът е обявен в несъстоятелност и закрит.

 
Габриел Батистута – Батигол, най-известният футболист на Фиорентина за 1990–те.

На първи август 2002 г. кметът на Флоренция Леонардо Доменичи основава „Фиорентина 1926 Флоренция“, който се включва в шампионата в Серия Ц2. Скоро след това новооснованият клуб е закупен от Диего Дела Вале и преименуван на „Флоренция Виола“. На 15 март 2003 г. Диего Дела Вале закупува търговската марка A.C. Fiorentina. при което четири дни по-късно клубът официално приема името ACF Fiorentina, както и придобива правото да носи характерните за клуба цветове на екипите си. В този тежък за отбора момент единственият футболист, който остава верен на клуба, е ветеранът Анджело Ди Ливио. С негова помощ тимът успява да спечели промоция за по-горната дивизия Ц1 още през първия сезон в Серия Ц2. По същото време обаче Италианската футболна федерация решава да увеличи отборите в Серия А от 18 на 20, а в Серия Б временно от 20 на 24, което дава възможност допълнително още четири отбора да се включат в Серия Б. Вследствие и на приетия по приблизително същото време закон за „спортните заслуги“, според който отборите със значителен принос към историята на италианския футбол в случай на фалит отпадат в първата по-ниска дивизия, „Фиорентина“ получава автоматично правото да се включи в Серия Б.

През новия сезон 2003/04 отборът се представя задоволително и успява да се класира на 6-а позиция, което дава правото на „Фиорентина“ на играе плейоф за влизане в Серия А срещу „Перуджа“ (15-и в Серия А). „Ла Виола“ успява да отстрани противника си с общ резултат 2:1 и се завръща в Серия А след две години изгнание в долните дивизии.

В първия си сезон след завръщането си в елита „Фиорентина“ се бори с всички сили за оцеляването си в първа дивизия и успява да се спаси чак в последните кръгове благодарение на директните си двубой с преките си съперници „Парма“ и „Болоня“. През следващия сезон 2005/06 „Фиорентина“ се представя успешно и успява да се класира за третия предварителен кръг на Шампионската лига благодарение на четвъртото си място. Голмайсторът на тима Лука Тони печели Златната обувка заради внушителните си 31 гола от 34 мача.

През лятото на 2006 г. италианският футбол е разтърсен от грандиозен скандал – „Калчополи“, свързан с манипулиране на избора на съдиите на футболните мачове и „Фиорентина“ е един от замесените. Заради това на 14 юли 2006 г. тимът е изхвърлен в Серия Б, а от актива за следващия му сезон за отнети 12 точки. След обжалване наказанието е намалено и „виолетовите“ са оставени в Серия А, но им се отнемат 19 точки и правото да участват в Шампионска лига. Малко след старта на шампионата съдът окончателно решава, че отнетите точки ще бъдат 15. Въпреки този пасив „Фиорентина“ се представя достойно през сезон 2006/07 и успява да се класира на 6-а позиция, даваща право на участие в турнира за Купата на УЕФА.

СъоръженияРедактиране

СтадионРедактиране

В началото на своята история, между 1926 и 1931 г., „Фиорентина“ играе своите вътрешните си мачове на стадиона на ул. „Белини“, използвани в миналото от „Либертас“. Между 1930 и 1932 г. е построен нов стадион по волята на Луиджи Ридолфи, проектиран от Пиер Луиджи Нерви, наречен Стадион „Джовани Берта“ и открит на 13 септември 1931 г. с мача между „Фиорентина“ и „Адмира Виена“. Съоръжението, изпълнено с иновативни архитектурни елементи като навес без междинни опори, винтови стълбища и кулата „Маратон“, се счита за шедьовър на италианската архитектура от 30-те години. Друг важен елемент е игралното поле, чието отводняване се счита за едно от най-добрите в Европа.

В края на Втората световна война с падането на фашизма името на съоръжението е променено на Общински стадион. През цялата си история той е мястото на някои футболни мачове от Световното първенство по футбол през 1934 г., XVII Летни олимпийски игри през 1960 г. и Европейското първенство по футбол през 1968 г. По повод на Световното първенство по футбол през 1990 г. флорентинското съоръжение претърпя важни структурни интервенции, поверени на архитекта Итало Гамберини. От 1993 г. стадионът носи името на „Артемио Франки“ – един от най-важните италиански спортни мениджъри. Собственост на Община Флоренция, съоръжението има капацитет от 43 147 места. С нуждите на съвременния футбол системата е остаряла, със значителни проблеми с ефективността и функционалността. Поради тези причини от известно време се говори за изграждането на нов стадион във Флоренция, собственост на същата компания, включен в проекта, наречен „Виолетова цитадела“.

Тренировъчен центърРедактиране

Учебният център на Фиорентина, кръстен на Давиде Астори и известен също като „Кампини“ по името на предишните съоръжения на същото място, се намира във Флоренция, в комплекса на стадион „Артемио Франки“ Открит на 10 септември 2011 г. от Андреа Дела Вале и Матео Ренци – тогавашен кмет на Флоренция, е многофункционална структура, която се простира на над 1600 м² и има редовно игрище, фитнес зала, плувен басейн с различни рехабилитационни басейни, съблекални, трапезарии и други помещения, посветени на релаксацията и комфорта на спортистите, прожекционни зали, пресцентър, офиси и складове, на обща стойност от около 5,7 милиона евро.

„Фиорентина“ в италианската масова култураРедактиране

В италианското кино „Виола“ се споменава за първи път във филмите „Любов и бъбрене“ на Алесандро Блазети (1957) и „Сламеният човек“ на Пиетро Джерми (1958),[2], а след това в „Мадона, каква тишина има тази вечер“ (1982) на Маурицио Понци и „Ваканции в Америка“ (1984) на Карло Вандзина, „Лято на морето“ (2008) и „Добър ден“ (2012) на Карло Вандзина. [2] Някои италиански комедии от 80-те години, посветени на футбола, като „Наисссттина... изключително“ (1982) на Карло Вандзина, „Фенът, реферът и футболистът“ (1982) на Пиер Франческо Пинджиторе, „Обърканият треньор“ (1984) на Серджо Мартино и „Половин десен, половин ляв – 2 футболисти без топка“ (1985) на Серджо Мартино също намесват „виолетовите“. [2]

В два филма на Алесандро Бенвенути – „Добре дошли у сем. Гори“ (1993) и продължението „Завръщане у сем. Гори“ (1996) имат за главен герой Данило Гори (в ролята: Масимо Чекерини), наркозависим фен на „виолетовите“, който обърква тълпата на площад „Свети Петър“ с Курва Фиезоле (северната трибуна на стадион „Артемио Франки“).[3] В последния си филм „Писна ни от тебе, тате“ (1993) на Кастелано и Пиполо се вижда стаята на главния герой, окичена с артикули на „Фиорентина“. Отборът се споменава и в „Хубавият живот“ (1994) на Паоло Вирдзи, „Завършилите“ (1995) на Леонардо Пиерачони и „Разходка във времето“ (1996) на Карло Вандзина. Франко Дзефирели показва във филма си „Чай с Мусолини“ (1999) футболен мач между няколко момчета с лилава фланелка. [3]

В литературата Индро Монтанели – фен на „виолетовите“ и почетен директор на клуба през 90-те години включва „Фиорентина“ в някои свои книги – в I rapaci nel cortile di Incontri (1952) говори за отбора по отношение на резултатите и качеството, [4] а в I conti con me stesso. Diari 1957 – 1978 разказва за тосканския клуб, особено за годините на първото Скудето. [5]

„Виолетовите“ се споменават и в музиката: през юли 1981 г. Енцо Яначи публикува, в „Е... концерт“, „Флорентински флаг“,[6] докато през 1998 г. Пупо записва парчето „Това е Фиорентина“, неуспешно предложено като нов официален химн. През 1980 г. той посвещава част от куплет от песента „Какво да правим/ Флоренция Санта Мария Новела“ на „Фиорентина“ и на тогавашния ѝ капитан Джанкарло Антоньони. След това Дон Баки композира друга песен, посветена на отбора – Viola d'amore . [7]

УспехиРедактиране

Национални успехиРедактиране

Международни успехиРедактиране

СъставРедактиране

Последна актуализация: 24 август 2018

Вратари
01   Албан Ляфон
97   Бартломей Драговски
Защитници
02   Венсан Лаурини
03   Кристиано Бираги
04   Никола Миленкович
5   Федерико Чекерини
15   Максимилиано Оливейра
20   Херман Пецела  
31   Витор Уго
34   Кевин Дайкс
Халфове
06   Кристиан Норгаард
07   Валентен Ейсерик
11   Кевин Миралас
14   Брайън Дабо
17   Жордан Верету
23   Себастиан Кристофоро
24   Марко Бенаси
26   Едимилсон Фернандеш
97   Жерсон
98   Рафик Зехнини
Нападатели
09   Джовани Симеоне
10   Марко Пиаца
21   Рикардо Соттил
25   Федерико Киеза
27   Мартин Грайциар
28   Душан Влахович
77   Сирил Терьо

Известни играчиРедактиране

Български футболистиРедактиране

Бивши треньориРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Stadio Franchi. // Посетен на 24 февруари 2018.
  2. а б в ISBN 88-8089-884-1. с. 38 – 39, 235 – 236.
  3. а б ISBN 88-8089-884-1. с. 38 – 39, 235 – 236.
  4. ISBN Шаблон:NoISBN.
  5. ISBN 88-17-03966-7.
  6. ISBN 88-97637-89-2.
  7. ISBN 88-97637-11-6.

Външни препраткиРедактиране