Филип II Савойски-Ахая

господар (синьор) на Ахая, претендент за мястото на своя полубрат Амадей за господарство Пиемонт и за Княжество Ахая

Филип II Савойски-Ахая, Филип II Пиемонтски или Филип II Савойски (на италиански: Filippo di Savoia-Acaia, на френски: Philippe II de Savoie-Achaïe, dit aussi Philippe II de Savoie ou de Piémont; * август 1340, † октомври или 21 декември 1368 в Авиляна) е господар (синьор) на Ахая, претендент за мястото на своя полубрат Амадей за Господарство Пиемонт и за Ахейското княжество (1367 – 1368) в качеството си на лишен от наследство от баща им Жак Савойски-Ахая.

Филип II Савойски-Ахая
Претендент за Господарство Пиемонт
Управление 17 май 136727 септември 1368
Наследил Амадей Савойски-Ахая
Наследник Амадей Савойски-Ахая
Лични данни
Роден
август 1340
Починал
Религия Католик
Семейство
Династия Савоя, клон Савоя-Ахая
Баща Жак Савойски-Ахая
Майка Сибила дел Балцо
Брак Алиса дьо Тоар-Вилар
Потомци Умберта (извънбр., вероятна)
Герб Coa of the House of Savoy-Achaea.svg

ПроизходРедактиране

Според френския историк Самуел Гишенон в неговата „Генеалогична история на Кралски дом Савоя“ Филип е най-големият син на Жак Савойски-Ахая (* 6/16 януари 1315, † 14 май 1367) – господар на Пиемонт и княз на Ахая, и на втората му съпруга Сибила дел Балцо (Сибил дьо Бо) († 1361).[1]

Има една сестра: Мария Савойска († сл. 1348).

Има и двама полубратя от втория брак на баща му с Маргарита дьо Божо и двама полубратя от извънбрачни връзки на баща му.

БиографияРедактиране

На 7-годишна възраст, на 4 август 1346 г., баща му Жак му дава пълнолетие [2]. Тогава родителите му сключват брачен договор за бъдещата сватба между Филип и Мария Женевска. [3]

Баща му, въпреки че е васал на граф Амадей VI Савойски, се възползва от преминаването през Италия на император Карл IV, за да се опита да разшири автономията си. Дават му се привилегии, запазени преди това само за Савойските графове, като напр. възможност за облагане с данъци на стоките, преминащи през неговите владения и по-специално – през тогавашната Strada di Francia (днешен бул. Франча в град Торино). Това кара търговците да се обърнат към Амадей VI, който се намесва и отнема титлите на господаря на Пиемонт, започва открита война срещу него и окупира земите му. [4] Жак се барикадира в Пинероло през 1360 г., обявен е за предател и е арестуван, а Филип – негов син и наследник бяга в Алесандрия. След като баща му е освободен след заплащането на огромна сума и с акт на васалитет, на 10 април 1364 г. Филип също отдава почит на граф Амадей VI. [5]

На 16 май 1366 г. баща му съставя завещание, с което определя първородния си син Филип за свой наследник. [6] В същия период обаче Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу граф Амадей VI Савойски. [7] Вследствие на това с акт от 25 април 1367 г. баща му го лишава от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“. [8] Жак Савойски-Ахая е принуден да разпредели наследството само сред децата от третата си съпруга – Амадей и Лудвиг, което кара Филип да застане начело на кървав бунт в продължение на няколко години. [7]

Армията на Амадей VI, която отлага заминаването си за Гърция, лесно побеждава войските на Филип, който е обсаден във Фосано през август 1368 г., където е и заловен. През септември мащехата на Филип – Маргарет дьо Божо отправя молба към Амадей VI, отричайки поведението на Филип. [9] В отговор на това Амадей VI започва процес срещу бунтовника, който е признат за виновен на 27 септември; Филип е затворен в Замъка на Авиляна [10] и е лишен от княжеска титла. [11] Няма информация за официална смъртна присъда.

Гишенон предполага, че Филип е починал в началото на 1369 г., без да може да потвърди точната причина за смъртта му. Позовавайки се на хипотезите на някои летописци от Пиемонт и Ломбардия, историкът счита, че причината за смъртта е скръбта заради лишаването от титли от страна на баща му или удавяне. Възприето е схващането, че тя е настъпила на 21 декември 1368 г. от удавяне в ледените води на езерото на Авиляна. [7]

Говори се, че Филип II е оцелял от удавяне чрез застъпничеството на блажения Хумберт Савойски благодарение на медальона, посветен на него, който винаги е носел. Той е успял да избяга и е водил живот на покайващ се поклонник, посещавайки светилища във Франция, Швейцария и Испания, достигайки Фатима в Португалия, където е умрял около 1418 г. Легендата гласи, че призракът му се появява периодично от водите на езерата на Авиляна.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 19 септември 1362 за Аликс или Алис дьо Тоар-Вилар (Alix/ Alice di Thoire-Villars; † 1412), господарка на Монжифон, дъщеря на Умберто VI от Тоар-Вилар и на съпругата му Беатрис дьо Шалон.[12][13] Нямат деца.[12][14][15]

Вероятно има една извънбрачна дъщеря:

  • Умберта, идентифицирана като монахинята-ясновидка Филипа де' Сторджи (Umberta, Suor Filippa de' Storgi; * 1368, † 16 октомври 1454 в доминиканския манастир „Св. Катерина Александрийска“ в Алба). Казват, че на смърния си одър е предрекла бъдещите беди за следващите четири века и половина за Савойската династия, както и идването на чудовище от Изтока, което ще донесе големи беди за човечеството, но ще бъде победено от Нашата господарка на светата молитвена броеница на Фатима (Nostra Signora del Santo Rosario di Fatima). [16]

БиблиографияРедактиране

Първични източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 332. p. 322. (на френски)
  2. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XIV. с. 166 и 170. (на латински)
  3. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pagg 123 – 126. p. 123 – 126. (на френски)
  4. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 330. p. 330. (на френски)
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXVIII pagg 218 – 220. с. 218 – 220. (на латински)
  6. Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 114 и 117. (на латински)
  7. а б в Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 332 – 333. (на френски)
  8. Guichenon, Samuel. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX. с. 220 – 223. (на латински)
  9. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XI. с. 244 – 248.
  10. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII pagg 250 – 253. с. 250 – 253.
  11. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII. с. 250 – 256. (на латински)
  12. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 333.
  13. Archivio di Stato: SSezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102 -> Matrimoni -> Filippo figlio di Giacomo di Savoia principe d'Acaja e Louisa di Villars figlia d'Umberto de Toyre de Villars -> Fascicolo 1 -> Matrimoni -> Mazzo 6.2 -> Fascicoli 7 – 11].
  14. #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – PHILIPPE de Savoie. // Посетен на 25.4.2020. (на английски)
  15. #ES Genealogy: Savoy 2 – Filippo II. // Посетен на 25.4.2020. (на английски)
  16. Luis Dufaur. Suor Filippina dei Storgi Domenicana, veggente. // Radici Cristiane. Посетен на 4 януари 2021. (на италиански)

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Filippo II di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.