Савоя-Ахая

клон на Савойската династия

Савоя-Ахая (на италиански: Savoia-Acaia или Savoia–Acaja, на френски: Savoie-Achaïe) е клон на Савойската династия, възникнал с Филип I Савойски-Ахая (* 1278, † 1334) – син на Томас III Савойски, господар (синьор) на Пиемонт (* ок. 1250, † 1282) и на Гуя (Гая) Бургундска († 1316). Той приема титлата „Княз на Ахая“, след като през 1301 г. се жени за Изабела дьо Вилардуен (* 1263, † 1312), дъщеря на Вилхелм VI дьо Вилардуен – княз на Ахая и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина. Клонът изчезва през 1418 г. със смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая, който няма законни наследници.

Савоя-Ахая
Coa of the House of Savoy-Achaea.svg
Информация
Страна Савойско графство
Ахейско княжество
Парентална династия Савоя
Титли Принц на Пиемонт
Княз на Ахая
Основател Филип I Савойски-Ахая
Последен владетел Лудвиг Савойски-Ахая
Основана 1301
Разпадане 1418
Националност Италия
Кадетски линии Савоя-Ракониджи
изчезнала
Савоя-Буска (морганатическа)
изчезнала

Столица на феодалното владение е ПинеролоПиемонт, Северна Италия).

ПредставителиРедактиране

Единственото дете на Лудвиг Савойски-Ахая – извънбрачният му припознат син Лудвиг (* 1390, † 1459), поставя началото, под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи, на клона Савоя-Ракониджи, просъществувал до 1605 г.[1] Той е господар (синьор) на Панкалиери (от 1407 г.), Ракониджи и Милябруна (от 23 февруари 1414 г.), Кастелрайнеро и Кавур (от 1417 г.).

През 1320 г. извънбрачният син на Филип I Савойски-Ахая – Анселм, нар. „Извънбрачен Ахейски“ († сл. 1369) поставя началото на морганатичния клон Коленьо-Алтесано Инфериоре (Colegno-Altessano Inferiore), просъществувал до 1598 г.

Пруз 1418 г. извънбрачният син на Жак Савойски-Ахая – Антонио, нар. „Ди Мореа“ поставя началото на морганатичния клон Буска (Savoia-Busca), просъществувал до 1477 г.

Произход на княжествотоРедактиране

 
Фасадата на Палацо Мадама в Торино, чието истинско име е „Крепост на Ахая“.

Княжеството Ахая (или Ахея) е създадено от Вилхелм I дьо Шамплит. От него то преминава в ръцете на другаря му по оръжие Жофроа I дьо Вилардуен по време на Четвъртия кръстоносен поход. След женитбата на Изабела дьо Вилардуен (дъщеря на Жофроа II дьо Вилардуен – син на Жофроа I) с Филип Анжуйски – син на Шарл I Анжуйски, то попада в ръцете на Сицилианските Анжуйци. През 1285 г. Шарл умира без наследници и през 1289 г. суверенитетът над Ахая се връща при Изабела, която се омъжва повторно, този път за Филип I Савойски – син на Томас III Савойски. Филип става княз на Ахая и дава името на клона Савоя-Ахая.

Автономията на Филип I Савойски-Ахая в Пиемонт е силно ограничена от чичо му граф Амадей V Савойски и той се надява с такъв брак да получи по-голям престиж. Противно на очакванията обаче той успява да покори единствено Коринт и Патра. Обезверен, Филип I се връща в Пиемонт заедно със съпругата си Изабела и дъщеря им Маргарита. Двете жени са били държани в плен от Шарл II Анжуйски, за да коригира онова, което счита за узурпация на титлата на Ахая[2] и заради разногласията между Савоя и Шарл в Южен Пиемонт. През 1307 г. Филип е принуден да отстъпи титлата и в замяна на това Шарл II му дава Графство Алба.

През 1305 г., вследствие на борбите за наследяване на престола на Маркграфство Монферат след смъртта на Джовани I, Томас Савойски-Ахая се опитва да разшири предходните си владения в Пиемонт, разположени около Пинероло, които са значителни и още преди номинирането му за владетел на Ахая. Основните му цели са Асти, Киери и Ивреа.

Политика на Жак Савойски-АхаяРедактиране

През 1314 г. и Фосано става част от територията на Савоя-Ахая, превръщайки се в негова втора столица. Филип желае при смъртта си да бъде наследен от сина си Жак Савойски-Ахая. Филип умира през 1334 г., но Жак всъщност управлява едва от 1340 г.

Чрез женитбата си за Сибила дел Балцо, дъщеря на генерал на Шарл II Анжуйски, Жак укрепва трудните си взаимоотношения с французите. Обтегнати остават отношенията му с владетелите на останалите пиемонтски княжества, по-специално с Манфредо IV дел Васто от Салуцо, с Джовани II от Монферат и с Амадей VI Савойски от Савойското графство.

Обявявайки война на Палеолозите, Жак окупира Ивреа, с което предизвиква гнева на Амадей VI Савойски, който обсажда Фосано през 1359 г. През 1360 г. Жак е обявен за предател и е взет в плен, като успява да получи свобода си само срещу огромен откуп.

Краят: Амадей и Лудвиг Савойски-АхаяРедактиране

Амадей Савойски-Ахая е второродният син на Жак Савойски-Ахая и става негов наследник, след като по-големият му брат Филип Савойски-Ахая е лишен от наследство от баща им.

Останал в добри отношения с Амадей VII Савойски и със сина му Амадей VIII Савойски, Амадей Савойски-Ахая влиза в конфликт с Томас III от Салуцо, когото пленява, и с Теодор II от Монферат, от когото взима Мондови през 1396 г.

Амадей умира без синове и e наследен от брат си Лудвиг, който се опитва да оправи отношенията с Маркграфство Монферат чрез внимателна брачна политика, но продължава войната с Маркграфство Салуцо.

Смъртта на Лудвиг през 1418 г. означава край на династията. Амадей VIII Савойски включва териториите на Ахая в Пиемонт и Пинероло престава да бъде столица.

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Cognasso, Francesco. I Savoia. Corbaccio, 2020. с. 213. (на италиански)
  2. Анжуйците в Неапол са носители на титлата, откакто Шарл I Анжуйски получава акт за подчинение от Жофроа II дьо Вилардуен поради нуждата на последния от силна военна подкрепа срещу Византийската империя. Следва женитба на дъщеря му Изабела дьо Вилардуен със сина на Шарл I – Филип Анжуйски, който по този начин става княз на Ахая. Синът на Шарл I – Шарл II Анжуйски укорява Филип Савойски за прекалено авторитарното му поведение в княжеството, което предизвика бунта първо на бароните, а след това и на претоварените с данъци селяни. Той обвинява също и Изабела дьо Вилардуен, че не е поискала съгласието му за втория ѝ брак с Филип I Савойски, както е била вече обещала, за да си върне собствеността върху Ахейското княжество след смъртта на съпруга ѝ Филип Анжуйски.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.