Отваря главното меню

Хаджи бейлик

селище в Гърция

Хаджи бейлик (на гръцки: Βυρώνεια, Вирония, до 1927 Χατζή-Μπεϊλίκ, Хадзи Бейлик[1]) е село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония, с население 905 жители (2001).

Хаджи бейлик
Βυρώνεια
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 171 m
Население 905 души (2001)
Пощенски код 62043
Телефонен код +3023230

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Югозападно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Селото първоначално е в полите на Беласица, но по-късно се измества на юг към железопътната линия. Старата Горна махала се води отделно селище Ано Вирония (Άνω Βυρώνεια) и в 2001 година има 75 жители.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Хаджи бейлик е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. То е чифлик на Акил бей от град Сяр. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хаджи Бейли (Hadji-Beyli), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Хаджи бейлик, чифлик на един серски бей, на СЗ от Демир Хисар 7 часа, при полите на Беласица. Повечето са дърводелци и овчаре, за които има пространна гора и всякакви дървета. Църква, в която четат смесено; българско училище с 15 ученика. 60 къщи българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи християни.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Хаджи бейлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След войната почти цялото население на селото се изселва в България. Наследници на бежанци от Хаджи бейлик днес живеят в град Петрич и региона.

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено българо-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Гръцкият щаб в Хаджи бейлик в края на Междусъюзническата война обсъжда гръцките искания на Букурещкия мир. От ляво надясно: началник щаба Виктор Дусманис, крал Константинос I, министър-председателя Елевтериос Венизелос (седнал с гръб), подполковник от инженерните войски Йоанис Метаксас, генерал-майор Ксенофон Стратигос, капитан от кавалерията Ст. Стайкос, майор от инженерните войски Константинос Палис, майор от пехотата Г. Церулис
Родени в Хаджи бейлик
  •   Ангел Стоянов (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[10]
  •   Андон Димов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 13 кукушка дружина[11]
  •   Атанас Томов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанскарота, Серска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[12]
  •   Вангел Стоев (Стойков, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, 1 рота на 13 кукушка дружина[13]
  •   Васил Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Серска чета[14]
  •   Георги Узунов (Дядо Петър, 1852 – 1932), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
  •   Димитър Илиев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[15]
  •   Димитър Стоянов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Серска чета[16]
  •   Дино Георгиев (Георгев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[17]
  •   Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, Серска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 2 юли 1913 година при Царево село[18]
  •   Иван Атанасов Чорбаджиев (? – 1912), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[19][15]
  •   Иван Митев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Серска чета[20]
  •   Илия Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[21]
  •   Илия Лазаров, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина[22]
  •   Киро Вълчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[23]
  •   Костас Йосифидис (р. 1952), гръцки футболист
  •   Петър Лазаров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[24]
  •   Стойко (Стоян) Андонов, македоно-одрински опълченец, земеделец, ІІІ отделение, 29-годишен, Серска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[25]
  •   Стоян Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[26]
  •   Тане Стойков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Серска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[27]
  •   Христо Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 1 рота на 13 кукушка дружина[28]
  •   Христо Попандреев (1869 – ?), войвода на ВМОК

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 859.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 664.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 233.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 717.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 649.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  15. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 153.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 446.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 285.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 132.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 404.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 300.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 659.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173.