Уикипедия

Хаджи бейлик

селище в Гърция

Хаджи бейлик (на гръцки: Βυρώνεια, Вирония, до 1927 Χατζή-Μπεϊλίκ, Хадзи Бейлик[1]) е село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония, с население 905 жители (2001).

Хаджи бейлик
Βυρώνεια
Гърция
41.2653° с. ш. 23.2525° и. д.
Хаджи бейлик
Централна Македония
41.2653° с. ш. 23.2525° и. д.
Хаджи бейлик
Сярско
41.2653° с. ш. 23.2525° и. д.
Хаджи бейлик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина171 m
Население905 души (2001)
Пощенски код62043
Телефонен код+3023230

География редактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Югозападно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Селото първоначално е в полите на Беласица, но по-късно се измества на юг към железопътната линия. Старата Горна махала се води отделно селище Ано Вирония (Άνω Βυρώνεια) и в 2001 година има 75 жители.

История редактиране

В Османската империя редактиране

През XIX век и началото на XX век, Хаджи бейлик е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. То е чифлик на Акил бей от град Сяр. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хаджи Бейли (Hadji-Beyli), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Хаджи бейлик, чифлик на един серски бей, на СЗ от Демир Хисар 7 часа, при полите на Беласица. Повечето са дърводелци и овчаре, за които има пространна гора и всякакви дървета. Църква, в която четат смесено; българско училище с 15 ученика. 60 къщи българе.[4] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи християни.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Хаджи бейлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След войната почти цялото население на селото се изселва в България. Наследници на бежанци от Хаджи бейлик днес живеят в град Петрич и региона.

В Гърция редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено българо-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Хаджи бейлик на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Топ чинар[10] Τοπτσινάρ Стронгилопиги Στρογγυλοπηγή[11]
Рамна Ράμνα Омалос Όμαλός[11] село и връх в Беласица (539 m) на ЗСЗ от Хаджи бейлик[10]
Хаджи Аврам Χατζαβράμ Строфес Στροφές[11]
Кална скала Κάλνα Σκάλα Скала Σκάλα[11] местност в Беласица на ССЗ от Хаджи бейлик[10]
Султаница Σουλτανίτσα Султана Σουλτάνα[11] река[10] и склон СИ от Дервент, по ЛИ Султана, от султан[12]
Рамна Ράμνα Омалорема Όμαλόρεμα[11] река на ЗСЗ от Хаджи бейлик
Арнаути[11] или Арничи[13] Άρναούτη Арнаути Рема Άρναούτη Ρέμα[11] река СИ от Хаджи бейлик, друго име на Султаница[13]
Попотливица Ποποτλίβιτσα Пападолупа Παπαδοπούλα[11] гранична местност в Беласица С от Хаджи бейлик[10][14]

Личности редактиране

 
Гръцкият щаб в Хаджи бейлик в края на Междусъюзническата война обсъжда гръцките искания на Букурещкия мир. От ляво надясно: началник-щаба Виктор Дусманис, крал Константинос I, министър-председателя Елевтериос Венизелос (седнал с гръб), подполковник от инженерните войски Йоанис Метаксас, генерал-майор Ксенофон Стратигос, капитан от кавалерията Ст. Стайкос, майор от инженерните войски Константинос Палис, майор от пехотата Г. Церулис
Родени в Хаджи бейлик
  •   Ангел Стоянов (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[15]
  •   Андон Димов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 13 кукушка дружина[16]
  •   Атанас Томов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанскарота, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[17]
  •   Вангел Стоев (Стойков, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, 1 рота на 13 кукушка дружина[18]
  •   Васил Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[19]
  •   Георги Узунов (Дядо Петър, 1852 – 1932), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
  •   Димитър Илиев (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО,[20] народен представител от БЗНС
  •   Димитър Стоянов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[21]
  •   Дино Георгиев (Георгев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[22]
  •   Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, Сярска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 2 юли 1913 година при Царево село[23]
  •   Иван Атанасов Чорбаджиев (? – 1912), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[20][24]
  •   Иван Митев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[25]
  •   Илия Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[26]
  •   Илия Лазаров, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[27]
  •   Киро Вълчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[28]
  •   Костас Йосифидис (р. 1952), гръцки футболист
  •   Петър Лазаров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[29]
  •   Стойко (Стоян) Андонов, македоно-одрински опълченец, земеделец, ІІІ отделение, 29-годишен, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[30]
  •   Стоян Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[31]
  •   Тане Стойков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[32]
  •   Христо Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 1 рота на 13 кукушка дружина[33]
  •   Христо Попандреев (1869 – ?), войвода на ВМОК

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  12. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.
  13. ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
  14. ↑ Porróïa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 717.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  20. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хаджи_бейлик&oldid=12188514“.