Хаджи бейлик

селище в Гърция

Хаджи бейлик (на гръцки: Βυρώνεια, Вирония, до 1927 Χατζή-Μπεϊλίκ, Хадзи Бейлик[1]) е село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония, с население 905 жители (2001).

Хаджи бейлик
Βυρώνεια
Гърция
41.2664° с. ш. 23.2511° и. д.
Хаджи бейлик
Централна Македония
41.2664° с. ш. 23.2511° и. д.
Хаджи бейлик
Сярско
41.2664° с. ш. 23.2511° и. д.
Хаджи бейлик
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 171 m
Население 905 души (2001)
Пощенски код 62043
Телефонен код +3023230

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини). Югозападно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Селото първоначално е в полите на Беласица, но по-късно се измества на юг към железопътната линия. Старата Горна махала се води отделно селище Ано Вирония (Άνω Βυρώνεια) и в 2001 година има 75 жители.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Хаджи бейлик е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. То е чифлик на Акил бей от град Сяр. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хаджи Бейли (Hadji-Beyli), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Хаджи бейлик, чифлик на един серски бей, на СЗ от Демир Хисар 7 часа, при полите на Беласица. Повечето са дърводелци и овчаре, за които има пространна гора и всякакви дървета. Църква, в която четат смесено; българско училище с 15 ученика. 60 къщи българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи християни.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Хаджи бейлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След войната почти цялото население на селото се изселва в България. Наследници на бежанци от Хаджи бейлик днес живеят в град Петрич и региона.

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено българо-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Гръцкият щаб в Хаджи бейлик в края на Междусъюзническата война обсъжда гръцките искания на Букурещкия мир. От ляво надясно: началник щаба Виктор Дусманис, крал Константинос I, министър-председателя Елевтериос Венизелос (седнал с гръб), подполковник от инженерните войски Йоанис Метаксас, генерал-майор Ксенофон Стратигос, капитан от кавалерията Ст. Стайкос, майор от инженерните войски Константинос Палис, майор от пехотата Г. Церулис
Родени в Хаджи бейлик
  •   Ангел Стоянов (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[10]
  •   Андон Димов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 13 кукушка дружина[11]
  •   Атанас Томов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанскарота, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[12]
  •   Вангел Стоев (Стойков, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, 1 рота на 13 кукушка дружина[13]
  •   Васил Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[14]
  •   Георги Узунов (Дядо Петър, 1852 – 1932), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
  •   Димитър Илиев (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО,[15] народен представител от БЗНС
  •   Димитър Стоянов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[16]
  •   Дино Георгиев (Георгев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[17]
  •   Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, Сярска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 2 юли 1913 година при Царево село[18]
  •   Иван Атанасов Чорбаджиев (? – 1912), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[15][19]
  •   Иван Митев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[20]
  •   Илия Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[21]
  •   Илия Лазаров, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[22]
  •   Киро Вълчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[23]
  •   Костас Йосифидис (р. 1952), гръцки футболист
  •   Петър Лазаров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[24]
  •   Стойко (Стоян) Андонов, македоно-одрински опълченец, земеделец, ІІІ отделение, 29-годишен, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[25]
  •   Стоян Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[26]
  •   Тане Стойков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[27]
  •   Христо Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 1 рота на 13 кукушка дружина[28]
  •   Христо Попандреев (1869 – ?), войвода на ВМОК

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 717.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  15. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.