Христо Бояджиев (андарт)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Бояджиев.

Христо Наков Бояджиев (на гръцки: Χρήστος Nάκας Βογιατζής, Христос Накас Воядзис) е македонски гъркоманин, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Христо Бояджиев
Χρήστος Βογιατζής
гръцки революционер
Роден
1884 г.
Починал
1968 г. (84 г.)

Биография

редактиране
 
Диплома за участие в така наречената Македонска борба, издадена на Христо Бояджиев от гръцкото министерство на отбраната, 29 декември 1936 г.
 
Четата на 1. Константинос Даис – Царас. Четници: 2. Христо Наков Бояджиев от Просечен (пръв седнал от ляво надясно), 3. Полихронис Палянкос от Чаталджа, 4. Милтиадис Цомбанелис от Кидониес, 5. Атанасиос Лазару от Янина, 6. Георгиос Харамис от Пелопонес, 7. Георгиос Карамбелас от Станимака, 8. Леонидас Маламидис от Радолиово, 9. Константинос Целенкас от Радолиово, 10. Йоанис Парусис от Зиляхово, 11. Димитриос Комитис от Доксат, 12. Георгиос Маврудис (Волаклис) от Волак, 13. Димитриос Пенцас от Чаталджа, 14 и 15 двама евзони от Агринио[1][2]

Роден е в 1884 година в смесената българо-гъркоманска паланка Просечен, която тогава е в Османската империя, днес Просоцани, Гърция. Второ дете е в семейството на Нако Бояджиев (Νάκας Βογιατζής), който по произход е каракачанин и се занимава с бояджийство. Брат на Христо е гъркоманският свещеник и революционер Димитър Бояджиев. Бояджиев е сред първите, привлечени от митрополит Хрисостом Драмски към гръцкия революционен комитет, който организира съпротивата срещу българските чети на ВМОРО в региона.[3]

В 1906 година на дееца на ВМОРО Плацев от село Скрижово е възложено да отиде в Драма. Гръцкият комитет научава за това и владиката Хрисостомос възлага на Армен Купчу, Христо Бояджиев и Петрос Мандзас от Палеохори да го убият. Тримата причакват Плацев в местността Чобанка край Турско село (днес Милопотамос) и го убиват. Изстрелите са чути от турския гарнизон в Османица (Калос Агрос). Бояджиев и Мандзас успяват да се спасят към Чаталджа и Алистрат, но Купциос е заловен, осъден от солунския военен съд на смърт и екзекутиран.[4][3]

Бояджиев е принуден да мине в нелегалност и в началото на 1907 година става четник на капитан Константинос Даис и действа с него в района на Кушница. След Младотурската революция в 1908 година и последвалата амнистия, се легализира и се връща в Просечен, но продължава да се занимава с революционна дейност. В 1909 година при пренос на оръжие към Турско село, застрелва турски полицай. Арестуван е и пребит в затвора. Съдът го осъжда на 15 години затвор и е затворен в Еди куле в Солун, откъдето е освободен през октомври 1912 г. След освобождаването си живее в Просечен, където умира в 1968 година.[3]

  1. Ο Μακεδονικός Αγώνας στον Ξηροπόταμο, архив на оригинала от 2 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120202195002/http://dim-xirop.dra.sch.gr/efimerides_arxeia/maked_agonas_1.pdf, посетен на 4 ноември 2013 
  2. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 24 – 27, 46. (на гръцки)
  3. а б в Χρήστος Βογιατζής (Nάκος) // Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Προσοτσάνης „Ο Μέγας Αλέξανδρος“. Посетен на 4 ноември 2013 г.
  4. Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 56 – 57. Посетен на 26 ноември 2016.