Тодор Попантов Попангелов (изписване до 1945 година: Тодоръ Попъ Антовъ) с псевдоним Любен[1] е български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Тодор Попантов
български революционер
Тодор Попантов и Поликсена Попантова
Тодор Попантов и Поликсена Попантова
Роден
Починал
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Тодор Попантов в Общомедия

Биография

редактиране

Тодор Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев на 28 февруари 1876 година.[2][3] Брат е на Христо и Йованче Попантов. Завършва основно училище в родното си село. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] Като ученик в гимназията, през 1894 година Попантов става член на БМОРК.

През 1895 година Попантов е назначен за учител в българското трикласно училище в Прилеп, където по-късно е избран за член и касиер на Околийския и Градския комитет на ТМОРО. В Прилеп той издава на циклостил революционния вестник „Борец“, разпространяван нелегално из Македония. През 1899 година по настояване на ЦК на ТМОРО Попантов е назначен за главен учител в Крива паланка, където затяга засегната от Винишката афера организационната мрежа и нелегалния канал през българо-турската граница. През 1900 – 1903 година Попантов е главен учител в Пехчево, където ръководи борбата против върховистките чети. Определението на Гоце Делчев за Попантов е:

...тих, мирен, но здрав като камък....Със своите качества и блага дума той си създава верни приятели...[5]

През ноември-декември 1902 година е арестуван и затворен в скопския затвор Куршумли хан, а през февруари 1903 година е изгонен от Пехчево. През 1904 – 1906 година Попантов е главен учител в Мелник, където открива пансион за българските ученици от околните села. Избран е за член на околийското ръководство на ВМОРО.

Като делегат на Серския революционен окръжен комитет Тодор Попантов взима участие в Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година и в условията на вътрешни борби във ВМОРО е избран за член на Централния комитет на организацията заедно с Дамян Груев и Пере Тошев.[6] Христо Силянов описва Тодор Попантов по следния начин:

„Тодор п. Антов... бе един от старите опитни ръководители във вътрешността, добре гледан и от двата лагера“.[7]

Избран е за делегат на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.[8]

През юли-декември 1906 година обаче Попантов е арестуван и обвинен в участие в революционна дейност, но на съдебния процес, на който един от защитниците му е Христо Далчев, е оправдан. От началото на 1907 година Попантов е учител в Скопското петкласно девическо училище и член на Окръжния революционен комитет в Скопие. След края на учебната 1906 – 1907 година поради подозренията на властта за участието му в революцинното движение е уволнен от страна на Екзархията като учител в Скопското девическо училище.[9] През лятото на 1907 година Попантов нелегално пристига в България, където учителства.

След Хуриета се завръща в Македония. През 1908 – 1909 година отново е учител в Мелник, а през 1909 – 1910 година – в Мустафапаша. През 1910 година заедно със съпругата си Поликсена Мосинова от Охрид заминава за Женева, където следва химия.

При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща в България и заедно със съпругата си постъпват като доброволци в санитарните части на Македоно-одринското опълчение.[10]

През 1913 – 1915 година Тодор Попантов е учител в Ксанти. По време на Първата световна война е български окръжен управител в Кавадарци.[11][12]

През 1919 година се заселва в Пловдив, където е сред основателите и дългогодишен председател на културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Умира през 1954 година.[13]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
Даскал Камче
(1790 - 1848)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Попкамчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Попангелов
(1843 - 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Поликсена Попантова
 
Тодор Попантов
(1876 - 1954)
 
Йованче Попантов
(1882 - 1906)
 
Христо Попантов
(1879 - 1964)
 
Марика Николова
(1888 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Антов
(1919 - ?)
 
Иван Антов
(1923 - 1985)
 
Никола Антов
(1925 - 1986)
 
 
 

Външни препратки

редактиране
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 135.
  3. Поп Антов, Христо. Спомени. Скопје, 2006. с. 296.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 305.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 377.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 439.
  8. Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 13.
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 234.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
  11. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 326.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 132.
  13. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 368.