Тодор Попантов
Тодор Попантов Попангелов (изписване до 1945 година: Тодоръ Попъ Антовъ) с псевдоним Любен[1] е български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Тодор Попантов | |
| български революционер | |
 Тодор Попантов и Поликсена Попантова | |
| Роден |
28 февруари 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 декември 1954 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Тодор Попантов в Общомедия | |
Биография редактиране
Тодор Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев на 28 февруари 1876 година.[2][3] Брат е на Христо и Йованче Попантов. Завършва основно училище в родното си село. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] Като ученик в гимназията, през 1894 година Попантов става член на БМОРК.
През 1895 година Попантов е назначен за учител в българското трикласно училище в Прилеп, където по-късно е избран за член и касиер на Околийския и Градския комитет на ТМОРО. В Прилеп той издава на циклостил революционния вестник „Борец“, разпространяван нелегално из Македония. През 1899 година по настояване на ЦК на ТМОРО Попантов е назначен за главен учител в Крива паланка, където затяга засегната от Винишката афера организационната мрежа и нелегалния канал през българо-турската граница. През 1900 – 1903 година Попантов е главен учител в Пехчево, където ръководи борбата против върховистките чети. Определението на Гоце Делчев за Попантов е:
| „ | ...тих, мирен, но здрав като камък....Със своите качества и блага дума той си създава верни приятели...[5] | “ |
През ноември-декември 1902 година е арестуван и затворен в скопския затвор Куршумли хан, а през февруари 1903 година е изгонен от Пехчево. През 1904 – 1906 година Попантов е главен учител в Мелник, където открива пансион за българските ученици от околните села. Избран е за член на околийското ръководство на ВМОРО.
Като делегат на Серския революционен окръжен комитет Тодор Попантов взима участие в Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година и в условията на вътрешни борби във ВМОРО е избран за член на Централния комитет на организацията заедно с Дамян Груев и Пере Тошев.[6] Христо Силянов описва Тодор Попантов по следния начин:
| „ | „Тодор п. Антов... бе един от старите опитни ръководители във вътрешността, добре гледан и от двата лагера“.[7] | “ |
През юли-декември 1906 година Попантов е арестуван и обвинен в участие в революционна дейност, но на съдебния процес, на който един от защитниците му е Христо Далчев, е оправдан. От началото на 1907 година Попантов е учител в Скопското петкласно девическо училище и член на Окръжния революционен комитет в Скопие. След края на учебната 1906 – 1907 година поради подозренията на властта за участието му в революцинното движение е уволнен от страна на Екзархията като учител в Скопското девическо училище.[8] През лятото на 1907 година Попантов нелегално пристига в България, където учителства.
След Хуриета се завръща в Македония. През 1908 – 1909 година отново е учител в Мелник, а през 1909 – 1910 година – в Мустафапаша. През 1910 година заедно със съпругата си Поликсена Мосинова от Охрид заминава за Женева, където следва химия.
При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща в България и заедно със съпругата си постъпват като доброволци в санитарните части на Македоно-одринското опълчение.[9]
През 1913 – 1915 година Тодор Попантов е учител в Ксанти. По време на Първата световна война е български окръжен управител в Кавадарци.[10][11]
През 1919 година се заселва в Пловдив, където е сред основателите и дългогодишен председател на културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Умира през 1954 година.[12]
Родословие редактиране
| Даскал Камче (1790 - 1848) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Попкамчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Попангелов (1843 - 1902) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Поликсена Попантова | Тодор Попантов (1876 - 1954) | Йованче Попантов (1882 - 1906) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Марика Николова (1888 - 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки редактиране
- „Спомени“, Скопие, 2002 година
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 135.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени. Скопје, 2006. с. 296.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 305.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 377.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 439.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 234.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 326.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 132.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 368.