Христо Попов (църковен деец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Стоянов Попов е български духовен деец от късното българско възраждане в Македония.[1][2]
| Христо Попов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария Московска духовна академия |
| Научна дейност | |
| Работил в | Цариградска българска духовна семинария Солунска българска мъжка гимназия Българска екзархия |
| Христо Попов в Общомедия | |
Биография редактиране
Попов е роден в 1876 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. От 1893 до 1899 година учи в Цариградската българска духовна семинария,[2] след което в 1899 година започва да учи в Духовната академия в Москва, която завършва в в 1903 година.[2][1]
Връща се в Османската империя и става учител. От 1892 до 1908 година преподава в Цариградската българска духовна семинария.[2][3] В 1908/1909 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия,[2] а в 1909 - 1923 година в Софийската духовна семинария. От 1923 година до пенсионирането си в 1931 година е секретар на Светия синод на Българската екзархия.[2]
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с доктор Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, доктор Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков и Славейко Матов.[4]
Попов е един от най-плодотворните и талантливи български богослови-миряни. Автор е на три учебника но Свето писание за севинариите. Участва активно във Върховната богословска комисия на Светия синод по преглеждане на българския превод на Библията. Активно участва и при подготвянето и издаването от Синода на поредица богослужебни книги: Служебник, Напрестолно Евангелие, Апостол, Каноник, Цветослов, Часослов, Катавасийник и Парамийник. Превежда, съставя и редактира „Жития на светиите“, издадена в 1930 година, „Проповедническа енциклопедия“ на Григорий Дяченко, издаденав 1929 година, „Граматика на гръцкия библейски език“, издадена в 1929 година и други. Автор е и над 20 брошурки с църковно и нравствено съдържание. След пенсионирането си три пъти е редактор на „Църковен вестник“.[2]
Умира в 1944 година в София.[2]
Външни препратки редактиране
- Поповъ, Хр. Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции. София, Печатница „Балканъ“, 1917.
- „Илинден свети...“, статия от Христо Попов публикувана във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.
- „Две от по-старите доказателства“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 122, София, 9 март 1927 година
- „Изяснителен Преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса“, София, 1990 година
Бележки редактиране
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ а б в г д е ж з Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 107.
- ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.
| Антим Ловчански | → | главен редактор на „Църковен вестник“ (1938 – 1944) |
→ | Иван Марковски |