Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

Христо Ст. Попов е български духовен деец от късното българско възраждане в Македония.[1]

Христо Попов
български просветен деец

Роден
Христо Попов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Поповъ, Хр. Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции. София, Печатница „Балканъ“, 1917.

Попов е роден в 1876 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. Завършва духовната академия в Москва в 1903 година.[1] Връща се в българските земи и става учител - първоначално от 1892 година в Цариградската българска духовна семинария,[2] а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия и в Софийската духовна семинария. Автор е на много съчинения. Дългогодишен секретар на Светия Синод на Българската екзархия.[3][4]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков и Славейко Матов.[5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  4. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  5. Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.