Христо Попов (църковен деец)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Ст. Попов е български духовен деец от късното българско възраждане в Македония.[1]
| Христо Попов | |
|---|---|
| български просветен деец | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Христо Попов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Попов е роден в 1876 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. Завършва духовната академия в Москва в 1903 година.[1] Връща се в българските земи и става учител - първоначално от 1892 година в Цариградската българска духовна семинария,[2] а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия и в Софийската духовна семинария. Автор е на много съчинения. Дългогодишен секретар на Светия Синод на Българската екзархия.[3][4]
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков и Славейко Матов.[5]
Външни препраткиРедактиране
- Поповъ, Хр. Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции. София, Печатница „Балканъ“, 1917.
- „Илинден свети...“, статия от Христо Попов публикувана във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.
- „Две от по-старите доказателства“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 122, София, 9 март 1927 година
- „Изяснителен Преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса“, София, 1990 година
БележкиРедактиране
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 16 януари 2016.