Петър Глушков
Петър Йорданов Глушков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и виден печатар.
| Петър Глушков | |
| български печатар и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1960 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Петър Глушков в Общомедия | |
Биография
редактиранеПетър Глушков е роден на 10 юли 1873 година във Велес, Османската империя, днес Северна Македония. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Още като младеж влиза във ВМОРО и е близък на Гоце Делчев. Преподава две години във Велес. Емигрира в Кралство Румъния и става председател на македонското дружество „Съгласие“ в Кюстенджа, където е главен учител и помощник-статистик към общинското управление.
През 1896 година Петър Глушков е жител на Варна, където получава отказ да бъде назначен като учител, след като самият той отказва да се включи в редакцията и издаването на местен орган на Народната партия.[2]
От 25 май 1896 година до февруари 1898 година е отговорен редактор на вестник „Странджа“, орган на едноименното дружество на одринската емиграция „Странджа“.[3]
В 1902 година започва да се занимава с печатарство и открива печатница във Варна, а по-късно в София. Печата различни вестници и издания, свързани с Македонския въпрос.
В 1914 година купува от Ставре Наумов вестник „Вечерна поща“, но скоро той фалира поради конкуренцията на вестник „Дневник“.[4]
Пръв председател е на Българския графически съюз и пръв редактор на органа му „Графически вестник“ (1912 – 1931).[5]
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, д-р Божирад Татарчев, Никола Дишков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.[6]
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 4, 21 август 1896 год, стр. 3
- ↑ Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 164 – 165.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 199.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 70.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Камен Станев, Македонските бежанци в България - участници в нейния политически и културен живот
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 99.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 281, 438.