Отваря главното меню

Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, област Шумен – община Никола Козлево, област Добрич – община Тервел и област Силистра – общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 km, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България.

Хърсовска река
(Деребою)
Harsovska river.jpg
Хърсовска река северно от село Каравелово
Bulgaria Dobrich Province relief location map.jpg
43.5358° с. ш. 27.1625° и. д.
44.0161° с. ш. 27.3667° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Шумен
Община Никола Козлево
Област Добрич
Община Тервел
Област Силистра
Община Алфатар
Община Кайнарджа
Община Силистра
Дължина 91 km
Начало
Място на 2,5 km СЗ
от с. Хърсово,
платото Стана,
Област Шумен
Координати 43°32′08.88″ с. ш. 27°09′45″ и. д. / 43.5358° с. ш. 27.1625° и. д.
Надм. височина 397 m
Устие
Място влива се като суходолие отдясно в река КанагьолДунавЧерно море
Координати 44°00′57.96″ с. ш. 27°22′00.12″ и. д. / 44.0161° с. ш. 27.3667° и. д.
Надм. височина 24 m

Хърсовска река извира на 397 m н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се „влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 m н.в.

Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени 4 села:

В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира – „Деребою", „Каравелово" и др.

В Силистренска област по суходолието на реката преминава цялата граница между общините Алфатар и Кайнарджа. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 523 – 524.
  • Реки в България.