Кайнарджа (община)

община в България
(пренасочване от Община Кайнарджа)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кайнарджа.

Община Кайнарджа се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Община Кайнарджа
Общи данни
ОбластСилистра
Площ314.96 km²
Население5 251 души
Адм. центърКайнарджа
Брой селища15
Сайтkaynardzha.egov.bg
Управление
КметЛюбен Сивев
(Любен Сивев; 2003)
Общ. съвет13 съветници
Община Кайнарджа в Общомедия
Топографска карта на община Кайнарджа.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в източната част на област Силистра. С площта си от 314,961 km2 заема 5-о място сред 7-те общините на областта, което съставлява 11,07% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Община Кайнарджа се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 100 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Цялата община попада в северозападната част на Добруджанското плато. Максималната ѝ височина се намира в южната ѝ част, източно от село Каменци, на границата с община Тервел228 m н.в., а най-ниската – 23 m н.в., в суходолието на Суха река, северно от село Краново.

Води редактиране

На територията на община Кайнарджа липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават три големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен.

Първото от тях и най-голямото е на Суха река (най-голямата река в Добруджа, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Брестница (община Тервел) на 70 m н.в. и с множество меандри продължава на североизток по границата с община Крушари. Североизточно от село Голеш, завива на север, изцяло навлиза в пределите на община Кайнарджа, минава източно от село Краново и на около 4 km северно от него на 23 m н.в. напуска територията на България и навлиза в Румъния.

В западната част на общината, по границата с община Алфатар, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на река Канагьол, която от своя страна е десен „приток“ на Дунав на румънска територия). То навлиза в общината югозападно от село Посев на 108 m н.в, минава западно от селата Попрусаново и Стрелково и северозападно от последното напуска нейните предели на 47 m н.в.

Третото голямо суходолие в община Кайнарджа е суходолието Табан. То навлиза в нея от община Тервел на 113 m н.в., минава покрай селата Каменци, Давидово и Средище и западно от село Стрелково се влива отдясно в суходолието на Хърсовска река на 52 m н.в.

Населени места редактиране

 
Изглед от село Краново през 2007 г.

Общината се състои от 15 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Войново 78 20,847 Кочулар Краново 78 35,455
Голеш 1065 39,728 Кьосе айдън Полковник Чолаково 205 10,685 Кай булар
Господиново 16 115,385 Хадър челеби Попрусаново 27 16,888 Аратмаджа
Давидово 152 9,058 АДауглар Посев 122 13,111 Екинджик
Добруджанка 162 18,587 Кютюклии, Генерал Недялково Светослав 81 18,781 Голяма Кайнарджа
Зарник 358 10,578 Зарнич Средище 1037 19,183 Бей бунар, Княжево
Кайнарджа 539 44,871 Малка Кайнарджа Стрелково 7 19,204 Топчии
Каменци 23 22,600 Кайрак ОБЩО 3950 314,961 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Малък Караач на с. Брестак;
– преименува с. Кочулар на с. Войново;
– преименува с. Кютюклии на с. Генерал Недялково;
– преименува с. Кьосе айдън на с. Голеш;
– преименува с. Хадър челеби на с. Господиново;
– преименува с. Дауглар на с. Давидово;
– преименува с. Зарнич на с. Зарник;
– преименува с. Малка Кайнарджа на с. Кайнарджа;
– преименува с. Кайрак на с. Каменци;
– преименува с. Бей бунар (Бей пунар) на с. Княжево;
– преименува с. Кай булар на с. Полковник Чолаково;
– преименува с. Аратмаджа на с. Попрусаново;
– преименува с. Екинджик на с. Посев;
– преименува с. Голяма Кайнарджа на с. Светослав;
– преименува с. Топчии на с. Стрелково;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Генерал Недялково на с. Добруджанка;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Княжево на с. Средище;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Брестак поради изселване;

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 13 372
1946 14 332
1956 13 167
1965 11 227
1975 8 487
1985 6 707
1992 6 128
2001 5 467
2011 5 070
2021 3 950

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 5070 1429 2552 735 21 17 316 100,00 28,18 50,33 14,49 0,41 1,40 6,23
Войново 151 144 7 0 0 0 0 Войново 95,36 4,63 0,00 0,00 0,00 0,00
Голеш 1409 17 1326 64 Голеш 1,20 94,10 4,54
Господиново 24 22 0 0 Господиново 91,66 0,00 0,00
Давидово 175 5 58 24 0 0 88 Давидово 2,85 33,14 13,71 0,00 0,00 50,28
Добруджанка 100 38 22 0 0 0 40 Добруджанка 38,00 22,00 0,00 0,00 0,00 40,00
Зарник 483 8 449 25 Зарник 1,65 92,96 5,17
Кайнарджа 691 680 7 0 0 0 4 Кайнарджа 98,40 1,01 0,00 0,00 0,00 0,57
Каменци 22 22 0 0 0 0 0 Каменци 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Краново 92 91 0 0 Краново 98,91 0,00 0,00
Полковник Чолаково 239 12 211 3 11 Полковник Чолаково 5,02 88,28 1,25 4,60
Попрусаново 28 18 9 0 0 0 1 Попрусаново 64,28 32,14 0,00 0,00 0,00 3,57
Посев 166 25 138 0 0 0 3 Посев 14,06 83,13 0,00 0,00 0,00 1,80
Светослав 106 61 15 29 0 Светослав 57,54 14,15 27,35 0,00
Средище 1370 278 306 679 20 10 77 Средище 20,29 22,33 49,56 1,45 0,72 5,62
Стрелково 14 8 3 0 0 0 3 Стрелково 57,14 21,42 0,00 0,00 0,00 21,42

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 5 070 100,00
Православие 1 285 25,34
Католицизъм
Протестантство 6 0,11
Ислям 3 188 62,87
Друго
Нямат 110 2,16
Не се самоопределят 103 2,03
Непоказано 371 7,31

Транспорт редактиране

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки редактиране