Никола Козлево (община)
Община Никола Козлево е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
|
Никола Козлево (община) |
|
|---|---|
 Сградата на общината |
|
.png) |
|
| Общи данни | |
| Област | Област Шумен |
| Площ | 264.33 km² |
| Население | 6 620 души |
| Адм. център | Никола Козлево |
| Брой селища | 11 |
| Управление | |
| Кмет |
Ешреф Реджеб (ГЕРБ) |
| Общ. съвет |
13 съветници ГЕРБ (6) ДПС (5) БСП (2) |
 |
|
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в североизточната част на Област Шумен. С площта си от 264,335 km2 е 9-а, предпоследна по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 7,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Нови пазар;
- на запад – община Каолиново;
- на североизток – община Тервел, Област Добрич;
- на югоизток – община Вълчи дол, Област Варна;
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
Община Никола Козлево заема крайните източните части на Лудогорското плато и най-югозападните части на Добруджанското плато с надморска височина между 200 и 350 m. В най-южната част на общината, в землището на село Църквица попада северния стръмен склон на платото Стана. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 418,9 m.
Минималната височина на община Никола Козлево се намира в североизточната ѝ част, на границата с община Тервел – 190 m н.в.
ВодиРедактиране
В най-южната част на общината, северно от селата Крива река и Църквица преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е Хърсовска река (десен приток на Канагьол, от басейна на Дунав). Хърсовска река извира на 397 m н.в., на 2,5 km северозападно от с. Хърсово. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък, вече в община Тервел продължава като суходолие, в което епизодично има водоток.
В най-южната част на общината покрай селата Крива река и Църквица протича част от горното течение на Крива река (ляв приток на Провадийска река).
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6100 | 100,00 |
| Българи | 1299 | 21,30 |
| Турци | 2883 | 47,26 |
| Цигани | 1 176 | 19,28 |
| Други | 115 | 1,89 |
| Не се самоопределят | 199 | 3,26 |
| Не отговорили | 428 | 7,02 |
Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране
| Община Никола Козлево | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
| Население | 15322 | 13536 | 12529 | 12465 | 11151 | 9967 | 8427 | 7157 | 6100 | ||
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени местаРедактиране
Общината има 11 населени места с общо население от 6100 жители (към 01.02.2011).[2]
| Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Векилски | 78 | 14,957 | Печели | Пет могили | 1133 | 41,660 | Беш тепе |
| Вълнари | 1549 | 25,358 | Софулар | Ружица | 315 | 20,088 | Гюллер |
| Каравелово | 318 | 19,414 | Карагьозлер | Хърсово | 307 | 23,401 | Хърсовалу Пънаръ |
| Красен дол | 131 | 28,611 | Чанакчълар | Цани Гинчево | 355 | 23,590 | Кючюк Ахмед |
| Крива река | 495 | 16,751 | Ейри Дере | Църквица | 617 | 14,500 | Килиседжик, Умурхан Килисаджък |
| Никола Козлево | 802 | 36,005 | Дживел | ОБЩО | 6100 | 264,335 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Карагьозлер на с. Каравелово;
- – преименува с. Чанакчие на с. Красен дол;
- – преименува с. Дживел на с. Никола Козлево;
- – преименува с. Беш тепе на с. Пет могили;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Печелии на с. Векилски;
- – преименува с. Софулар на с. Вълнари;
- – преименува с. Гюллер на с. Ружица;
- – преименува с. Кючук Ахмед на с. Цани Гинчево;
- – преименува с. Клиседжик на с. Църквица;
ТранспортРедактиране
През общината преминават изцяло частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 46,7 km:
- участък от 5,5 km от Републикански път III-207 (от km 29,2 до km 34,7);
- участък от 20,8 km от Републикански път III-701 (от km 24,2 до km 45,0);
- целият участък от 12,4 km от Републикански път III-2073;
- последният участък от 8 km от Републикански път III-2075 (от km 9 до km 17,0).
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
БележкиРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
ИзточнициРедактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.