Царацово
Царацово е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.
| Царацово | |
  Царацово  Царацово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2060 души[1] (15 март 2024 г.) 143 души/km² |
| Землище | 14,368 km² |
| Надм. височина | 174 m |
| Пощ. код | 4204 |
| Тел. код | 031272 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 78080 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Марица Димитър Иванов (Обединени земеделци; 2011) |
| Кметство – кмет | Царацово Димитър Петров (ОЗ, ЗНС) |
География
редактиранеСело Царацово се намира в Горнотракийската низина на 2 км от град Пловдив на надморска височина 174 м.
История
редактиранеСпоред народни предания и данни от археологическия музей селището е създадено в древността в местността „Демсис тепе“ на 2 км южно от днешното местоположение на селото. Тогавашното население (около 4000 г. пр.н.е.) било от източносредиземноморски произход. Плодотворната почва и богатият дивеч спомагат за ранното заселване на местността. Наченки на живот са намерени от преди 6000 години, когато землището било покрито с девствена гора. По-късно на мястото на първобитното селище възниква ново в местността „Висината“, разположено на запад от днешното село Царацово. През трако-римската епоха възникват селища в местността „Ходживи брести“ и „Долаптърлъ“, от които са останали около 40 могили. През V век тракийските селища са опожарени от варварски племена и по времето на Византийската империя възниква ново селище в местността „Юртовете“ под името Сарадгракьой, което е опожарено през 1803 – 1804 г. от кърджалии. Около 12 семейства от опожареното село положили началото на днешно Царацово.
Село Царацово често е посещавано от революционери, които били желани и уважавани гости – Стефан Стамболов, Волов, Бенковски, Васил Левски, който за пръв път стъпва тук през 1869 г., година по-късно основава революционен комитет и до 1873 г. е чест гост в селото, като отсяда именно в домовете на Иван Арабаджията и Божил Ходжев. Бележитият български писател Захари Стоянов нарича Царацово „столица на българските революционери-апостоли“.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2300 | 100.00 |
| Българи | 1932 | 84.00 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | 10 | 0.43 |
| Не се самоопределят | 3 | 0.13 |
| Неотговорили | 353 | 15.34 |
Обществени и културни институции
редактиранеПървото училището в село Царацово е открито официално през 1870 г., но едва през 1891 г. е построена училищната сграда – от кирпич и със сламен покрив, съборена впоследствие от земетресенията през 1928 г. През 1922 г. е открита прогимназия в местното училище. През 1972 г. на място, различно от старото, е построена новата голяма триетажна сграда на училището, а на мястото на старата училищна сграда през 1985 г. се издига голяма, слънчева детска градина.
Читалище „Дядо Иван Арабаджията“ е учредено в частен дом през 1926 г. от будни, ентусиазирани жители на селото и учители. Новата сграда на читалището е построена през 1962 г. През 1960 – 1961 г. язовир „Пясъчник“ залива село Елешница и голяма част от жителите му се преселват в село Царацово. Двете села заедно дописват своята история и заедно изграждат настоящата сграда на НЧ „Дядо Иван Арабаджията“.
През годините придобивките на село Царацово нарастват. През 1947 г. са построени фурната и банята, през 1966 г. – здравната служба, през 1986 г. е прекарана телефонната линия, от 1996 г. има кабелна телевизия, от 2004 г. – интернет, от 2005 г. селското кметство е в нова сграда, а през 2008 г. през Царацово преминава главният газопровод.
Местната църква „Свети Георги“ е построена през 1999 г.
Личности
редактиранеСред бележитите местни личности са сподвижниците на Васил Левски – Божил Ходжев / Божил Георгев, вероятно по-правилно Георгиев, съсед на Иван Арабаджията /, Найден Тотов и Иван Арабаджията, който му е и братовчед. Роденият през 1833 г. бележит българин, се записва в легията на Раковски, действа като куриер на БРЦК, последовател е на делото на Васил Левски, организатор на въстание, арестуван от турците и изтезаван в затвора в Пловдив, борец за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Иван Арабаджиев почива забравен и в крайна мизерия и бедност от рак през 1901 г., без да се знае къде е гробът му. В негова памет читалището носи името му.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ центъра на селото през 1973 г. признателните жители издигат голям паметник на патрона му. През 2006 г. по случай 130-годишнината от Априлското въстание е издигнат и паметник, посветен на загиналите за Родината местни жители.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Царацово, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)