Царевец (област Враца)

българско село
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

Ца̀ревец е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.

Царевец
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,01 km²
Надм. височина 310 m
Пощ. код 3141
Тел. код 09121
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 78135
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(АБВ, ЗНС, Воля)

ГеографияРедактиране

В документи от времето на Чипровското въстание, селото е известно като Влашко село. Името е произлязло от това, че овчар от района на р. Дунав е докарвал своите стада и ги е пасял по този район.

ИсторияРедактиране

В наши дни църквата е почти реставрирана, но повечето от ценностите и са разграбени от иманяри. Селото китно се е сгушило в полите на Стара планина. Необятна природа съчетана с величествена красота на множеството пещери, намиращи се около селото. В тях може да видите скални рисунки и йероглифи.

Селото е обградено от множество могили. По поречието на р. Искър се е намирала и границата на цар Иван-Шишмановото царство. Има много природни забележителности. Недалеч от селото е минавал стар римски път, покрит с големи каменни плочи.

Селото е преименувано от Влашко село на Царевец в началото на 20 век.

Били са развити дребното земеделие, каменоделство и някои занаяти. Селото е дало много жертви през Първата и Втората световна война. В памет на жертвите е издигнат един от най-големите паметници в района на Община Мездра.

Църквата Св. Никола вероятно е изградена през 14 – 15 век, въпреки че има датиравки и от 17 век. В нея е запазен уникален зидан иконостас и прекрасна стенопис.

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, в горянска група в селото подпалва снопите по време на вършитба.[1]

Редовни събитияРедактиране

На 7 и 8 ноември е събора на селото.

На 26 август в селото се повежда националният фолклорен фестивал Белокаменица в него присъстват певчески и танцови групи от цялата стран. На 26 октомври-Димитров ден е празникът на селото.

ДругиРедактиране

Много характерни са видовете тутманици, и различния им начин на приготвяне. Правенето на баници със сирене е традиция, предавана ото поколение на поколение. Свински мръвки с лук.

На трапезата на Бъдни вечер в Царевец са характерни постните пълнени чушки с боб и ошав.

Външни препраткиРедактиране

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.