Тятя
Тятя (на руски: Тятя; на японски: 爺爺岳) (Чачадаке, Чача, Цяця, Чачанобори, Чачанупури, Св. Антоний, Софунобори)[1] е стратовулкан с 3 кратера, издигащ се в североизточната част на остров Кунашир, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.[1][2] Разположен е в Курилския резерват, а върхът му е най-високата точка на острова. Вулканът е симетричен, от типа двоен, един от най-красивите на островите и е неофициален символ на Кунашир, а изображението му се среща на много места.[3][4][5]
| Тятя | |
 Тятя. Ясно се виждат ръбът на калдерата, централният конус и контурът на кратера на върха | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1819 (1822 или 1772) m |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | стратовулкан |
| Възраст | началото на Холоцена |
| Кратер | |
| Диаметър | 2,1 х 2,4 m |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 1981 |
| Тятя в Общомедия | |
Островът се намира на 25 км от полуостров Ноцуке на Хокайдо и е обект на териториален спор между Русия и Япония. В съответствие с Конституцията на Руската федерация, островът е част от територията на Русия, а според административно-териториалното деление на Япония той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.[6][7]
Наименование
редактиранеАйните, коренните жители на острова, наричат вулкана Чачанупури, което буквално означава „баща-планина“, а японците му дават име с подобно значение – Тят-яма. Руското название Тятя произбиза от японското. Древният гигант наистина изглежда като баща на всички околни планини, тъй като ги надминава по размер.[4][5] Дълго време на европейските карти вулканът Тятя се отбелязва като като Връх Антоний. Според речника на Ф. И. Пиджянов това име му е дадено от холандския мореплавател Мартин Геритсон де Фриз през 1643 г. Носи името на Антоний ван Димен, вицекрал на Нидерландска източна Индия, по чието решение е изпратена експедиция до Курилските острови.[5]
Описание
редактиранеТятя се извисява на 1819[2][8] м (по други данни 1822[1] или 1772[3]) над морското равнище и морфологично наподобява Везувий. Изригване през 1973 г. отрязва върха и височината му се намалява с 30 – 50 м. Вулканът е от типа Сома-Везувий, но само като външен вид. Състои се от симетричен пирокластичен конус, който се издига на 337 м над широкия, също симетричен ръб, на ерозионно набраздена плитка калдера. Ръбът ѝ върви на височино 1485 м над морското равнище. В основата си тя заема площ от около 200 км2, диаметърът и е 15 – 18 км, а в най-горната си част представлява приблизителна елипса с размери 2,1 х 2,4 км.[1] В подножието си конусът има диаметър 15 – 18 км. Върхът му е полуразрушен и има плоска форма. В центъра му се намира кратер с размери 400 х 250 м с два експлозивни отвора.[1][8][9]
Калдерата вероятно е образувана през ранния Холоцен, но не по-рано от късния Плейстоцен. Състои се от базалтови и базалто-андезитни скали.[1] Лавата и пирокластитите от централния конус са изградени от оливин и базалт. Фенокристалите са от оливин, авгит и битовнит – почти чист плагиоклаз с незначителни примеси от албит. Плагиоклазовите микролити са малко по-киселинни от обичайното.[9]
_Relief_Map,_SRTM-1.jpg)
Голяма част от южното дъно на калдерата е покрита с пресни лавови потоци, които я препълват до върха. Те преливат и продължават до ръба на още по-стара калдера, образувана през късния Плейстоцен.[1][9] Тя е резултат от изригване през страничния конус на северния ръб на калдерата, при което лавата достига до Охотско море.[1] Два по-малки лавови потока се спускат от централния конус на северозапад и достигат дължина 3 – 3,5 км. Те покриват част от по-старите потоци, които стигат до основата на калдерата и са дълги 8 – 9 км. По-голямата част от централния конус и пода на калдерата са покрити с шлака. Тя продължава по склоновете на калдерата на около 700 м надолу от ръба ѝ.[9]
Ръбът на калдерата е добре изразен само на юг. Югозападната част е с около 100 м по-ниска. Ръбът частично се забелязва на запад и северозапад, а на юг и отчасти на север той въобще липсва и плоският под на калдерата преминава директно към външните склонове.[9] По скатовете на вулкана са разположени още 3 експлозивни кратера – Отважни, Радкевич и Володавец.[1] Склоновете на север и юг се спускат до Охотско море и съответно до Тихия океан. На запад Тятя е отделен от вулкана Руруй с висока седловина. На изток, в подножието на конуса, се вижда терциерна основа. Наклонът в горната част на калдерата е около 30°, но в основата си не превишава 4° – 5°.[9] На югоизточния скат на калдерата са образувани няколко шлакови конуса.[1]
Почти цялата повърхност на склоновете е покрита с растителност. Това са главно иглолистни и широколистни гори с подлес от курилски бамбук. В по-високите части се среща бреза на Ерман и иглолистният храстовиден Pinus pumila (кедрово джудже). Растат камчатска, черна синя и червена боровинка, дива къпина, арктическа малина. В подножието на вулкана често се срещат мечки. Многобройните рекички са богати на сьомга.[4]
Активност
редактиранеИзригванията на Тятя са от стромболийски тип, с преобладаващи базалтови и андезит-базалтови лавови потоци.[9] Характеризират се със слаби ерупции с вулканичен експлозивен индекс 2 – 3.[1] В края, когато се настъпва по-продължително прекъсване между експлозиите, те приключват с изхвърляне на андезит от по-старите канали.[9]
1812 г.
редактиранеТова е първото известно историческо изригване. В атриото (пръстеновидна долина, разположена между билото на калдерата и основата на вулканичния конус) се изливат свежи потоци от лава, а в края на ерупцията са изхвърлени шлака и вулканични бомби.[9]
1973 г.
редактиране
Изригването е предшествано от поредица от силни земетресения. На 17 юни става мощно земетресение, а седмица по-късно следва второ, което е още по-силно. На 7 юли, вследствие на чести експлозии, се образува 5 км висок пепелен стълб.[9]
След като Тятя е заспал от 1812 г., вулканът изригва на 14 юли. Ерупцията става през нови отвори по фланговете на централния конус. Започва с колона от пара, която се издига на височина 600 м. Продължава с непрекъснато изхвърляне на огън и пепел на всеки 1,5 – 2 минути, а цветът на острова се променя от зелено до мръсно сиво в рамките на два дни. Кратер с размери 400 х 250 м отрязва върха на централния конус. Югоизточната част на ръба му остава значително по-висока от останалите и образува новия връх на вулкана с височина 1819 м. Симетричният конус на върха се издига на 400 м над пода на калдера, която пресича по-ранен плейстоценски вулкан.[1]
На 16 юли в подножието на източния склон се образува още един кратер, който започва да изхвърля пепел на интервали от 1 секунда. Изхвърленият облак от пари и газове достига височина 5 – 6 км над върха, а през нощта се наблюдават пламъци. Взривовете стават на всеки 40 – 60 секунди и се чуват на разстояние 50 км от вулкана, а пепелната покривка в близост до него е с дебелина до 60 см. Това е едно от най-големите исторически изригвания на Курилските острови, активната експлозия продължава 12 дни и е последвана от два дни излив на лава.[1] Изригването е толкова силно, че вулканичната пепел достигна крайбрежието на остров Шикотан, разположен на 80 км. от гигантската планина. След него североизточната част на острова е напълно обезлюдена, а голямото село Тятино е изоставено и изчезва безследно.[4][5] От 1977 г. и в следващите години югоизточната част на ръба на кратера на върха започва да се рони и разпада.[5]
1978 г.
редактиранеНа 20 юли жителите на Хокайдо чуват експлозия, която обаче не е регистрирана от сеизмографите на острова, а вулканът е скрит от гъста мъгла. На следващата сутрин екипажът на патрулна лодка наблюдава колона от бяла пара, издигаща се на 600 м над върха, но не чува експлозии.[1]
1981 г.
редактиране
На 10 юни екипажът на японска риболовна лодка, плаваща край остров Кунашир, наблюдава „дим“, който се издига над Тятя. През нощта на 24 юни метеорологичната станция в град Немуро на остров Хокайдо отбелязва наличие на оранжеви отблясъци в посока на вулкана, на разстояние 120 км. Не се съобщава за допълнителна активност.[1]
На 20 септември въздушното наблюдение на вулканите в Южните и Централни Курилски острови показва, че кратерът на върха на Тятя е в състояние на умерена фумаролна активност. Не се наблюдават отделно изразени фумароли, а парите излизат от цялата повърхност на кратера на върха. Забелязани са многобройни места с изпарения и по външните склонове в близост до него. Не са отбелязани сериозни промени в близост до върха в сравнение с 1977 – 1978 г. Отчетено е известно увеличение на топлинната активност около новия отвор, образуван през 1973 г.[1]
1982 г.
редактиранеПрез февруари от централния кратер е изхвърлена колона от бяла пара с височина 1 – 1,5 км.[1]
1988 г.
редактиранеПрез ноември фумаролната активност в кратера на върха остава на същото ниво. В много части на кратера се наблюдава изхвърляне на пара, но добре оформени фумароли не се виждат. Интензитетът на отделяне на пара се увеличава след валежи и когато атмосферното налягане падне.[1]
2010 г.
редактиранеСахалинската група за реагиране на вулканични изригвания на Сахалин (SVERT) докладва, че на сателитните снимки са открити термични аномалии – на 9 февруари, 31 май, 10 юни, 19 юни и 25 юни.[1]
2019 г.
редактиранеНаблюдава се само слаба фумаролна активност в централния кратер.[2] Често върхът дими, а от страничния кратер се изхвърлят отровни газове. Тятя е опасен за самолетите заради токсичните газове както от върха, така и от страничния кратер. Възможно е такива неочаквани изблици да са довели до разбиването през различни години на няколко хеликоптера, прелетели над вулкана.[4][5]
Външни препратки
редактиранеВижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Chachadake (Tiatia)
- ↑ а б в ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Peakbagger/Asia Island High Points above 1000 meters
- ↑ а б в г д ((ru)) Shamora/Экологический туризм/Вулкан Тятя
- ↑ а б в г д е ((ru)) Семь чудес Сахалина. Вулкан Тятя
- ↑ ((ru)) Hokkaido Government/Позиция губернаторства Хоккайдо в отношении проблемы Северных территорий
- ↑ ((ru)) Российская газета/02.02.2014/10 особенностей Курильских островов
- ↑ а б ((en)) John Srach/Volcano Live
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Georgii Gorshkov/ Volcanism and the Upper Mantle; Investigations in the Kurile Island Arc/p.218