Отваря главното меню

Тобо́л (на казахски: Тобыл; на руски: Тобол) е голяма река в Азия, протичаща на територията на Казахстан (501 km, Костанайска област) и Русия (1 090 km, Оренбургска, Курганска и Тюменска област) с дължина 1591 km, ляв приток на Иртиш. Дължината на реката на територията на Русия е 1 090 km, която ѝ отрежда 41-во място по дължина сред реките на Русия. Река Тобол е най-пълноводният приток на Иртиш и втори по дължина след Ишим.

Тобол
Tobol Pamyatnoe (Kurgan oblast).jpg
Река Тобол при село Памятное, Курганска област
European Russia laea relief location map.jpg
51.4668° с. ш. 61.0082° и. д.
58.1532° с. ш. 68.2148° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Костанайска област
Flag of Russia.svg Русия
Оренбургска област
Курганска област
Тюменска област
Дължина 1591 km
Водосборен басейн 426 000 km²
Отток 805 (на 215 km от устието) m³/s
Начало
Място Бозбие (лява съставяща)
Кокпектисай (дясна съставяща)
Русия
Казахстан
Координати 51°28′00.48″ с. ш. 61°00′29.52″ и. д. / 51.4668° с. ш. 61.0082° и. д.
Надм. височина 273 m
Устие
Място ИртишОбКарско море
Координати 58°09′11.52″ с. ш. 68°12′53.28″ и. д. / 58.1532° с. ш. 68.2148° и. д.
Надм. височина 33 m
Ширина 300 m
Тобол в Общомедия

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

 
Карта на водосборния басейн на река Иртиш
 
Карта на водосборния басейн на река Тобол

Река Тобол се образува от сливането на реките Бозбие (35 km, лява съставяща) и Кокпектисай (37 km, дясна съставяща), водещи началото си от западната част на Тургайското плато, на 273 m н.в., на границата между Русия (Оренбургска област) и Казахстан (Костанайска област), на 10 km западно от село Тоболски, Оренбургска област.

Първите 46 km реката има източно направление и протича по границата между двете държави, след което завива на север-североизток и изцяло навлиза на територията на Казахстан, Костанайска област. От тук до устието си Тобол следва това генерално направление – север-североизток. В горното си течение (до град Рудний, Костанайска област) Тобол тече в сравнително тясна и дълбока долина през Тургайското плато с високи десни (западни) склонове и по-ниски леви (източни), тъй като в този участък реката протича по ясно изразен разлом в земната кора, разделящ Курганската синклинала (хлътнатина) на запад от Тоболо-Убаганската антиклинала (издутина) на изток.

След град Рудний реката излиза от хълмистите райони на Тургайското плато и навлиза в югозападната част на Западносибирската равнина. Тук долината ѝ става широка, появява се обширна заливна тераса, по която Тобол силно меандрира като образува стотици старици, протоци, малки езера и малки острови. След град Курган долината ѝ става много широка без видими склонове, с бавно и мудно течение. Влива се отляво в река Иртиш при неговия 643 km, на 33 m н.в., при град Тоболск, Тюменска област

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборен басейнРедактиране

Водосборният басейн на река Тобол обхваща площ от 426 хил. km2, което представлява 25,93% от водосборния басейн на река Иртиш. Близо 15% от водосборният му басейн 62 хил. km2 в югоизточната част представляват безотточни райони. Водосборния басейн обхваща югозападните части на Западносибирската равнина, голяма част на Тургайското плато и източните склонове на Южен, Среден и Северен Урал. Басейнът на реката се отличава с разнообразни физикогеографски условия: от степи на юг до тайга на север, стотици квадратни километри блата и обширни безотточни райони, осеяни с множество пресноводни и засолени езера. Във водосборния басейн на реката има около 20 хил. малки езера с обща площ от 9 хил. km2.

Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на 2 държави:

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

ПритоциРедактиране

Река Тобол получава множество, предимно леви притоци, водещи началото си от планината Урал. 13 от тези притоци са с дължина над 100 km:

Хидроложки показателиРедактиране

Подхранването на река Тобол е предимно снежно, като в долното течение нараства делът на дъждовното подхранване. Пълноводието продължава от първата половина на април до средата на юни в горното течение и до началото на август в долното течение Среден годишен отток в горното течение, на 898 km от устието 26,2 m3/s (максимален 348 m3/s), в устието 805 m3/s (максимален 6350 m3/s). Средна мътност 260 g/m3. Годишно реката донася в устието си 1600 хил. т. наноси. В долното течение замръзва в края на октомври или началото на ноември, а в горното през ноември. Размразява през през втората половина на април или първата половина на май.

СелищаРедактиране

По течението на Иртиш са разположени стотици населени места, в т.ч. 5 града, 2 селища от градски тип и 6 села – районни центрове:

Костанайска област – градове: Лисаковск, Рудний и Костанай; посьолки: Октябърский и Затоболск (районен център); село Орджоникидзе (районен център)
Курганска област – град Курган; села районни центрове: Звериноголовское, Глядянское, Кетово и Белозерское
Тюменска област – град Ялуторовск; село Щетково (районен център)

Стопанско значениеРедактиране

В горното течение на Тобол, в Казахстан са изградени две водохранилища: Горнотоболско и Каратомарско, водите на които се използват за водоснабдяване на околните селища, напояване на земеделските земи в долината ѝ и регулират оттока на реката.

Река Тобол има и важно транспортно значение. Тя е плавателна на 437 km от устието си. По нея и по нейните големи леви притоци се спускат огромни количества дървен материал, които в град Тоболск се товарят на кораби и се транспортират надолу по Иртиш и Об.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тобол“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.