Черенча
Черенча е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, област Шумен.
| Черенча | |
  Черенча  Черенча | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 541 души[1] (15 март 2024 г.) 24,8 души/km² |
| Землище | 21,832 km² |
| Надм. височина | 247 m |
| Пощ. код | 9799 |
| Тел. код | 05318 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 80546 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Шумен Христо Христов (БСП – Обединена левица; 2023) |
| Кметство – кмет | Черенча Хасан Хасанов (ДПС) |
География
редактиранеСелото е разположено в подножието на най-високия хълм в Североизточна България – 501 надморска височина, в западната част на Шуменското плато. Намира се на 18 км северозападно от град Шумен, в прехода между два от дяловете на шуменските височини. Източно от селото се извисява Новоселската планина, а хълмът Фисек, явяващ се най-западната част на Шуменското плато, отстои на запад от него.[2]
История
редактиранеСело Черенча е основано през 764 г. Намерените находки свидетелстват за наличието на стара култура в землището му. Археолози откриват средновековна крепост в местността Хисарлъка, северозападно от ската „Фисек баир“. Основите на крепостните зидове, запазени и до днес, говорят за живота на хората през няколко епохи – от най-ранния 4 век пр.н.е. до Втората българска държава.[2]
В района на селото (местност Фисека) е намерена ранносредновековна прабългарска сабя.[3]
До Освобождението в с. Черенча е имало 100 – 110 къщи и населението е било мюсюлманско. След Освобождението започнала бавна, но сигурна емиграция на мюсюлманите – настъпила съществена промяна в демографския облик на селото.[2]
Днешното село е възникнало вероятно със заселване на турските колониалисти. През 1901 г. тук се установява първият българин Димитър Колисолу. В периода до 1910 г. идват и много семейства от Кюстендилско, привлечени от доброто географско положение и благоприятния климат за развитие на основния поминък – земеделие и животновъдство. През 1946 г. се каптира водата и се създава водопроводна мрежа, а през 1950 – 1951 г. селото се електрифицира. Построява се мост между селата Черенча и Средня. Строителството му трае три години (1941 – 1943). Строежът се е ръководел от инж. Коеджиков.[2]
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 330 | 100,00 |
| Българи | 66 | 20,00 |
| Турци | 182 | 55,15 |
| Цигани | 32 | 9,69 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 46 | 13,93 |
Обществени институции
редактиранеЕтнографска сбирка-музей със 100-годишна история се помещава в сградата на Начално училище „В. Левски“. Детска градина и читалище „Паисий Хилендарски – 1927“ функционират в селото.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Черенча // shumenski-krai.com. Посетен на 4 септември 2021. (на български)
- ↑ Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77
- ↑ „Справка за населението на село Черенча, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)