Чернова:Търновски преврат (1331)

Търновски преврат
Информация
Период1331 г.
МястоЦаревец, Велико Търново
РезултатПобеда за превратаджиите
  • Иван Стефан е детрониран
  • Иван Александър е провъзгласен за цар на България
  • Сръбското влияние в Търново е отстранено
  • Начало на бунта на Белаур
Страни в конфликта
търновски боляри, верни на Иван Александърбългарска аристокрация, вярна на Иван Стефан и Анна Неда
Командири и лидери
Протовестиарий Раксин
Логотет Филип
Деспот Иван Александър
Иван Стефан
Анна Неда

Превратът в Търново е успешна акция на търновски боляри, недоволни от понесените загуби при царуването на Иван Стефан, коронован за български цар след поражението при Велбъжд през 1330 г.

Предишни събития

редактиране

След поражението при Велбъжд през 1330 г. сръбските войски предприели настъпателни действия срещу отстъпилите български части през Конявския проход и стигнали до Извор. При местността са били спрени от български войски, командвани от деспотите Белаур и Иван Александър. На следващия ден се водили преговори, като сръбският крал Стефан Дечански изискал възкачването на българския престол на Иван Стефан и Анна Неда.[1]

Андроник III се възползвал от ситуацията, преустановил военните действия срещу Сръбското кралство и се насочил към българските земи, като превзел всички територии между Ямбол и Черно море, както и важните пристанища Анхиало и Месемврия.

В началото на 1331 г. Търновски боляри, недоволни от понесените териториални загуби и сръбското влияние в търновския двор, детронират и изгонват от страната Иван Стефан и Анна Неда. Междувременно ловешкият деспот Иван Александър бива провъзгласен за български цар.

След като получил известие за преврата, видинският деспот Белаур въстанал и отцепил голяма част от териториите си. Не е известен точният обхват на бунта, но според някои източници той обхваща областта Видин и поречията на реките Тимок и Морава. Въстанието продължило до 1336 г., когато след сражение при Дерманци близо до река Вит бунтовническите сили били разбити, а вътрешната ситуация на страната била усигурена.

Източници

редактиране
  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 170 – 171.