Анна-Неда
Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица (1323 – 1324) и регентка (1330 – 1331), първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен и майка на българския цар Иван Стефан.
Анна-Неда | |
царица на България | |
Родена |
средата на 90-те години на XIII век
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Високи Дечани, Сърбия |
Управление | |
Период | 1323 - 1324; 1330 - 1331 (регент на Иван Стефан) |
Предшественик | Теодора Палеологина |
Наследник | Теодора Палеологина; Теодора Басараб |
Семейство | |
Род | Неманичи |
Баща | Стефан II Милутин |
Майка | Анна Тертер |
Братя/сестри | Стефан Дечански Стефан Константин |
Съпруг | Михаил III Шишман Асен (1323 – 1324) |
Деца | Иван Стефан Шишман II |
Анна-Неда в Общомедия |
Произход
редактиранеАнна-Неда е дъщеря на сръбския крал Стефан II Милутин и унгарската принцеса Елизабет Арпад, дъщеря на крал Ищван V и куманската му съпруга Ержебета (Елизабет Куманката), дъщеря на хан Котян от рода Тертероба.[1] По бащина линия принадлежи на династията на Неманичите. По майчина линия е свързана с унгарската династия Арпади и Анжуйската династия. Леля ѝ Мария Арпад е омъжена за Шарл II Анжуйски, крал на Неапол и Сицилия. Баба ѝ Елена Анжуйска е съпруга на крал Стефан Урош I и кралица на Сърбия.
Брак. Царица на България
редактиранеСватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII век. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. От брака си с Михаил тя има двама сина - Иван Стефан и Шишман II.
За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от вуйчо ѝ търновския цар Тодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.
Регентка на цар Иван Стефан (1330 - 1331)
редактиранеСлед развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Урош III изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.
Следващи години
редактиранеАнна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Урош III. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.
Бившата царица изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи от анжуйски роднини - неаполитанския крал Робер Анжуйски, син на леля ѝ Мария Арпад, а по-късно и от кралица Джована I и Шарл III Анжуйски. При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. Едва на стари години Анна-Недда се завръща в Сърбия, замонашава се под името Елена и издига Убожачкия манастир в близост до Косовска Каменица.
Канонизация
редактиранеСлед смъртта ѝ Елена е погребана в Дечанския манстир, където мощите ѝ през 1692 г. извършват чудо, довело до отказ на турците да превърнат манастирската църква в джамия. По тази причина Сръбската православна църква канонизира Анна-Неда за светица[2] под името Света Елена Дечанска. Паметта ѝ се чества от сръбската църква на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш. Мощите на Елена Дечанска и до днес се съхраняват в манастира Дечани. Саркофагът ѝ се намира до този на брат ѝ Стефан Урош III.
Родословие
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
- ↑ „Истинската история на Видинскто княжество“: защото историята не е математика – интервю на Анелия Понд с автора на книгата Петър Николов-Зиков, 13.01.2014